Умберто Еко - Нулев брой

Мая наистина беше похабена в „Утре“.

— Да не искаш Симеи да публикува такива неща? Най-много да се съгласи на обявите, но не и на интерпретациите ти!

— Знам, знам, но не е забранено да се мечтае.

После, преди да заспи, ми каза:

— Ти, който знаеш всичко, знаеш ли защо се казва да изгубиш Трапезунд и да дръннеш цимбалите?

— Не, не знам. Такива неща ли се питат посред нощ?

— А аз знам, или по-скоро го прочетох оня ден. Има две обяснения. Едното е, че тъй като Трапезунд е най-голямото пристанище на Черно море, за търговците да изгубят пътя за Трапезунд било равнозначно на това да изгубят инвестираните в пътуването пари. Другата, която ми се струва по-вероятна, е, че Трапезунд бил видима отправна точка за корабите и като го загубели, губели ориентация, като с компаса или Полярната звезда. Що се отнася до дрънкането на цимбалите, което обичайно се използва за описването на пиянство, етимологичният речник казва, че оригинално е означавало да си неумерено весел, използвано е още от Аретино и идва от псалм 150, in cymbalis sonantibus 15 15 В Синодалната Библия — „с кимвали гръмогласни“ — Б.пр. .

— В какви ръце съм попаднал. С тези любопитни факти как толкова години си се занимавала с романтични връзки?

— За пари, заради проклетите пари. Така става, когато си неудачник. — Притисна се по-силно към мен. — Но сега съм по-малко неудачница отпреди, защото те спечелих от лотарията.

Какво да отговориш на такава откачалка, можеш само да я любиш отново. И докато го правех, се чувствах почти победител.

Вечерта на 23-ти не бяхме гледали телевизия и чак на следващия ден прочетохме за атентата срещу Фалконе. Бяхме ужасени, на сутринта в редакцията останалите също бяха доста потресени.

Костанца попита Симеи дали не трябва да направим брой за този случай.

— Ще помислим — отвърна Симеи, изпълнен със съмнения. — Ако се говори за смъртта на Фалконе, трябва да се говори за мафия, да се оплаква некадърността на силите на реда, такива неща. Само с един удар обръщаме срещу себе си полицията, карабинерите и Коза Ностра. Не знам дали това ще се хареса на Командора. Когато направим истински вестник, ако взривят някой магистрат, със сигурност ще трябва да напишем за това, а ако говорим сега, рискуваме да направим предположения, които само след няколко дни биха могли да бъдат оборени. Риск, който един вестник трябва да поеме, но ние защо? Обикновено дори за истинския вестник най-разумното решение е да заложи на сантименталното, да отиде да интервюира роднините. Обърнете внимание, че и телевизиите правят така, когато звънят на вратата на майката, чието десетгодишно дете е било залято с киселина: „Госпожо, как се почувствахте при смъртта на детето си?“ На хората им се насълзяват очите и всички са доволни. Има една хубава немска дума Schadenfreude, радост от чуждото нещастие. Тъкмо това чувство трябва да уважава и подхранва един вестник. Но засега не сме длъжни да се занимаваме с тези мизерии и оставяме възмущението на левите вестници, които са специалисти. Освен това не е кой знае каква новина. И друг път са убивали магистрати и още ще убиват. Ще имаме и други случаи. Засега отлагаме.

След като за втори път елиминирахме Фалконе, се отдадохме на по-сериозни неща.

След това Брагадочо се приближи до мен и ме сръга с лакът.

— Видя ли? Сигурно си разбрал, че и това потвърждава моята история.

— Какво общо има, по дяволите?

— Не знам, по дяволите, но не може да няма. Всичко има общо с всичко, когато знаеш как да разчетеш утайката на кафето. Само ми дай време.

Сряда, 27-и май

Една сутрин, когато се събуди, Мая каза:

— Той обаче не ми харесва.

Вече бях готов за играта на нейните синапси.

— Говориш за Брагадочо, нали? — казах.

— Разбира се, за кого другиго. — После, едва ли не размислила, попита: — Как се сети?

— Скъпа, както би казал Симеи, имаме шестима общи познати, замислих се кой е бил най-невежлив с теб и попаднах на Брагадочо.

— Но аз можех да мисля, знам ли, за президента Косига.

— Да, ама не, ти мислеше за Брагадочо. Хайде де, веднъж да те разбера от половин дума, защо се опитваш да усложниш нещата?

— Виждаш ли, че започваш да мислиш само това, което мисля аз?

Проклятие, права беше.

— Педалите — каза Симеи тази сутрин на всекидневната оперативка. — Педалите са тема, която винаги е привлекателна.

— Вече не се казва педал — осмели се да отбележи Мая. — Казва се гей. Нали?

— Знам, скъпа, знам — отвърна Симеи раздразнено, — но нашите читатели все още казват педали, или поне го мислят, защото не им е приятно да произнасят тази дума. Знам, че вече не се казва негър, а чернокож, че не се казва вече сляп, а незрящ. Но чернокожият си е черен, а незрящият е сляп като къртица, бедничкият. Аз нямам нищо против педалите. И негрите не ми пречат, стига да си стоят у тях.