Умберто Еко - Нулев брой

— А истинският Мусолини?

— Тази част от хипотезата си трябва още да ошлайфам. Трябва да обясня как е успял да избяга и кой му е помогнал. Ще ти я представя в най-общи линии. Съюзниците не искат Мусолини да бъде заловен от партизаните, защото може да разкрие тайни, които да ги поставят в неудобно положение, да кажем за кореспонденцията си с Чърчил и кой знае още какви бели. Дори това е достатъчна причина. Но преди всичко с освобождението на Милано започва същинската студена война. Не само руснаците настъпват към Берлин и вече са завладели половин Европа, а повечето партизани са комунисти, въоръжени са до зъби и следователно за руснаците представляват пета колона, готова да им поднесе и Италия. При това положение Съюзниците или поне американците трябва да се подготвят да потушат една съветскофилска революция. За да го направят, ще се наложи да използват и ветераните фашисти. От друга страна, няма ли да спасят нацистките учени като Фон Браун, като ги отведат в Америка, за да подготвят превземането на космоса? Американските тайни агенти не са от дребнавите. Мусолини, поставен в положение да не може да вреди като враг, утре би могъл да се окаже полезен като приятел. Така че трябва да се изведе тайно от Италия и, как да го кажа, да бъде хиберниран за известно време някъде другаде.

— И как?

— За бога, кой се е намесил, за да не се доведат нещата докрай? Архиепископът на Милано, който със сигурност е действал по заповеди на Ватикана. А кой, от друга страна, е помогнал на куп нацисти и фашисти да избягат в Аржентина? Ватиканът. Сега се опитай да си представиш следното: на излизане от архиепископията в колата на Мусолини се качва двойникът, а Мусолини се качва в друга кола, не толкова лъскава, и тръгва към замъка на Сфорците.

— Защо към замъка?

— Защото от архиепископията до замъка, ако минеш с кола покрай катедралата, пресечеш площад „Кордузио“ и свърнеш по улица „Данте“, стигаш до замъка за пет минути. По-лесно е, отколкото да идеш до Комо, нали? А замъкът, дори днес, е пълен с подземия. Някои са известни и използвани като сметища или нещо такова, други са просъществували до края на войната и са били противобомбени убежища. Сега, много документи твърдят, че през последните векове са съществували различни проходи, същински галерии, които водели от замъка до други точки в града. Казват, че един от тях още съществува, само че входът му е неоткриваем заради срутвания и би могъл да води от замъка до манастира „Санта Мария деле Грацие“. Там скриват Мусолини за няколко дни, докато всички го търсят на север, а после разкъсват двойника на площад „Лорето“. Веднага щом нещата в Милано се успокояват, кола с номер на Ватикана минава и го взема посред нощ. Пътищата тогава не са като днешните, но от едно жилище на свещеник до друго, от манастир в манастир, най-накрая стига в Рим. Изчезва зад ватиканските стени и ти си избери кое е най-доброто решение: дали остава там, може би преоблечен като стар болен свещеник, или с ватикански паспорт като болнав закачулен монах мизантроп, с хубава брада, го пращат в Аржентина. И там остава да чака.

— Какво да чака?

— Това ще ти кажа по-нататък, засега хипотезата ми спира дотук.

— Но за да развиеш една хипотеза, трябват доказателства.

— Ще ги имам след няколко дни, след като приключа справките в някои архиви и вестници от онзи период. Утре е 25-и април, съдбовна дата. Ще се срещна с човек, който знае много за онези дни. Ще успея да докажа, че трупът от площад „Лорето“ не е на Мусолини.

— Но не трябваше ли да пишеш статията за старите публични домове?

— Публичните домове ги знам наизуст, в неделя вечерта ще го нахвърлям за един час. Е, благодаря, че ме изслуша, трябваше да говоря с някого.

Отново ме остави да платя сметката, но пък в края на краищата си го беше заслужил. Излязохме, той се огледа и си тръгна, покрай стените, сякаш се страхуваше, че някой го следи.

Неделя, 3-ти май

Брагадочо беше луд. Но още не ми беше казал най-хубавото и трябваше да почакам. Историята му може да беше измислена, но беше увлекателна. Щяхме да видим.

Но, лудост по лудост, не бях забравил за предполагаемия аутизъм на Мая. Казвах си, че трябва по-добре да опозная психологията ѝ, но сега знам, че съм искал друго. Онази вечер я изпратих до дома ѝ и не спрях на портата, а влязох с нея в двора. Под малък навес имаше доста разнебитен червен фиат 500.

— Това е моят ягуар — каза Мая. — Почти на двайсет години е, но още върви, само с по един преглед годишно, а наблизо има един механик, който все още има резервни части. За да го поправя като хората, ще ми трябват купища пари, но после ще стане антикварна ценност и ще се продаде на добра цена. Използвам го само за да ходя на езерото Орта. Ти не знаеш, но аз съм богата наследница. Баба ми ми остави една къщичка сред хълмовете, почти колиба, няма да ѝ взема много, ако я продам, но я обзавеждам малко по малко, има камина, черно-бял телевизор и от прозореца се виждат езерото и остров Сан Джулио. Това е моят buen retiro 12 12 Приятен отдих (исп.) — Б.пр. , ходя почти всеки уикенд. Всъщност искаш ли да дойдеш в неделя? Тръгваме рано сутринта, правя ти обед в дванайсет — не готвя зле — и за вечеря сме си в Милано.