Джон Грийн: Хартиени градове

Магазинът, единствената сграда в цялото селище Аглоу, вече не е там. Но съм сигурен, че ако някой сложи Аглоу на картите, друг ще го построи отново.

Бих искал да благодаря:

— на родителите си Сидни и Майк Грийн. Никога не бих повярвал, че ще дойде време да кажа точно това, но благодаря ви, че ме отгледахте във Флорида;

— на моя брат и любим сътрудник Ханк Грийн;

— на моя наставник и ментор Айлин Купър;

— на всички в „Дътън“, но най-вече на моя невероятен редактор, Джули Щраус-Гайбъл, на Лиза Йоскович, Сара Шамуей, Стефани Оуенс Лури, Кристиан Фюнфхаузен, Роузан Лауер, Ирене Вандерворт, Стив Мелцер;

— на моя прекрасен и упорит агент, Джоди Риймър;

— на създателите и членовете на сайта The Nerdfighters, които разшириха познанията ми за значението на думата „божествен“;

— на партньорите ми Емили Дженкинс, Скот Уестърфийлд, Джъстин Ларбалесиер и Морин Джонсън;

— на две особено полезни книги, които прочетох по време на проучването ми на тема изчезнали деца: документалната книга на следовател Уилям Диър „Господарят на тъмницата“ и на Джон Кракауер за „Сред дивата пустош“. Благодаря и на Сесил Адамс, големия мозък зад „Чистата истина“, чиято кратка статия по въпроса за капаните за защита на авторските права е, доколкото ми е известно, най-добрият източник на информация по въпроса;

— на бабите и дядовците ми, Хенри и Били Грейс и Уилям и Джо Грийн.

— на Емили Джонсън за безценното й мнение след прочита на книгата; Джоулън Холсер — терапевтът мечта за един писател, братовчедите на съпругата ми Блейк и Филис Джонсън; Брайън Липсън от „Индевър“; Кати Елс; Емили Блейуаз, които ме придружиха до онзи хартиен град; Левин О’Конър, който ме на учи как една книга да звучи забавно и смешно; Тобин Андерсън и Шон, които ме взеха на експедицията по разследване на урбанизацията в Детройт; на библиотекарката Сюзън Хънт и всички, които пожертваха работата си, за да застанат срещу цензурата; Шанън Джеймс; Маркъс Зусак; Джон Молдин и прекрасните родители на съпругата ми, Кони и Маршъл Юрист; на Сара Юрист Грийн, моя пръв читател, редактор, най-добър приятел и най-любим партньор.

Американска етнорок група. — Б.пр.

Жаргонен израз, който означава „задник“. — Б.пр.

Освежаваща напитка, която съдържа кофеин. — Б.ред.

Състояние при някои животински видове, при което се забавят метаболитните процеси в организма и се потиска дишането. — Б.ред.

Улови деня. Живей на мига (лат.). — Б.пр.

Нощ (лат.). — Б.пр.

Силно отровна водна змия. — Б.пр.

Литературен термин за строфа от шест стиха. — Б.ред.

Богиня на възмездието в древногръцката митология. — Б.пр.

Богиня на разума в гръцката митология. — Б.пр.

От английски език — емоционален; младежко движение, свързано предимно с пънк и електронната музика, характеризиращо се с определен начин на живот, възгледи и мода. — Б.пр.

Роман на американската писателка Сюзан Елоис Хинтън, който е филмиран през 80-те и проследява живота на две враждуващи младежки банди. — Б.ред.

Уитман, Уолт. Тревни листа. С., 1996.

Вид танц, който става популярен в Западна Европа още през 16 век; изпълнява се от един солист и се характеризира с бързи движения на краката и множество импровизации. — Б.ред.

Мюсли блокче, състоящо се от овесени ядки, плодове, лешници и фъстъци. — Б.ред.

Многогодишно растение, характерно за югоизточните части на САЩ, което израства върху други големи растения, основно дъбове и кипариси, като ги покрива подобно на мрежа. — Б.ред.

Молитва за мъртвите в юдаизма. — Б.ред.

Американски жаргон: зъл задник. — Б.пр.

На интернет жаргон — ще се чуем по-късно. — Б.пр.

Наименование на група влакнести минерали, които активно се използват в строителството през 70-те и 80-те години на миналия век. Днес употребата им е забранена поради високия риск, който носят за човешкото здраве. — Б.ред.

Хенри Дейвид Торо (1817–1862) — автор на „Уолдън. Гражданско неподчинение“, сборник с автобиографични есета с тематика, посветена на личната и социална свобода, както и на духовното себеоткриване. — Б.ред.