Анджелина изпадаше във възторг от всеки нов шедьовър, представен от Джан Лоренцо — Каналето, Караваджо, Тинторето, Белини и Да Винчи, да не говорим за чуждоземните художници. Джан Лоренцо запълни малкото останали празни места по стените, докара статуи от всички краища на света, за да бъдат изложени на обширната морава — Мур, Бранкузи, Епстайн, Миро, Джакомети и любимеца на Анджелина, Ботеро.
С всяка нова покупка Джан Лоренцо й носеше и книга за художника. Анджелина я поглъщаше на един дъх и настояваше за следващата. Тя се превърна не само в най-важният клиент на галерията, но бе и най-старателната ученичка — леката закачка с Каналето прерасна в разюздано приключение с почти всички велики европейски майстори. А от Джан Лоренцо се очакваше непрестанно да доставя все нови и нови любовници — една страст, която доближаваше Анджелина до Екатерина Велика.
Джан Лоренцо се намираше в Барселона — гостуваше на свой клиент, принуден да се раздели с „Раждането на Христос“ от Мурильо заради неплатени данъци, — когато научи новината. Тъкмо спореха относно цената — твърде висока според галериста, макар да не се съмняваше, че Анджелина няма да се поколебае, — когато позвъни секретарката му. Джан Лоренцо хвана следващия самолет за Рим.
Всички вестници без изключение надълго и нашироко коментираха смъртта на Анджелина Кастели. Масивен инфаркт я бе покосил в градината, докато се опитвала да премести някаква статуя.
Таблоидите сметнаха, че ще е загуба на време дори и един ден да замлъкнат в памет на покойната, затова побързаха да информират читателите, че е оставила цялото си богатство на съпруга си. Снимка на усмихнатия Паоло — направена много преди смъртта на съпругата му — бе поместена редом с разкритието.
Четири дни по-късно Джан Лоренцо отлетя за Венеция, за да присъства на погребението.
Малкият параклис на Вила Роза бе изпълнен с роднини и приятели на Анджелина, някои от които Джан Лоренцо бе видял единствено на сватбата преди толкова години.
Когато шестимата определени да носят ковчега го внесоха в параклиса и внимателно го пуснаха върху поставката пред олтара, Паоло се разрида. След опелото, когато Джан Лоренцо поднесе съболезнованията си, Паоло го увери, че е съумял неизмеримо да обогати живота на съпругата му, и добави, че възнамерява да продължи обогатяването на колекцията в нейна памет.
— Това би било единственото желание на моя малък ангел — обясни той, — тъй че го смятам за свой дълг.
Паоло не се обади повече на галериста.
Джан Лоренцо тъкмо се канеше да си гребне лъжичка оксфордско сладко от портокалови кори — навик, който също бе наследил от баща си, — когато видя заглавието с огромни букви. Ръката му не помръдна, докато осмисли думите. Искаше да се увери, че правилно е разбрал написаното. Паоло се бе завърнал на първите страници с гръмко заявената „Любов от пръв поглед — четете подробностите на страница 22“.
Джан Лоренцо бързо отгърна на клюкарската рубрика, която рядко удостояваше с внимание. „Паоло Кастели, бивш капитан на «Рома», деветият по богатство в Италия, се готви да се ожени отново едва четири години след смъртта на своя малък ангел. И това не е всичко…“ По-нататък вестникът осведомяваше читателите, че за разлика от първата съпруга Анджелина, дъщеря на милиардер, новата избраница е нейна пълна противоположност — двайсет и четири годишна сервитьорка от Неапол, дъщеря на данъчен инспектор, на име Джина.
Джан Лоренцо неволно избухна в смях, когато видя снимката й — без съмнение мнозина от приятелите на Паоло нямаше да премълчат шеговитите коментари.
И ето че той всяка сутрин взе да отгръща на клюкарската рубрика с надеждата да научи повече за предстоящата сватба. Церемонията щеше да се проведе в параклиса на Вила Роза, който нямаше да побере повече от двеста души, затова броят на гостите бе ограничен до най-близките роднини и приятели. Бъдещата булка вече не можеше дори носа да си покаже от своята стаичка, защото навсякъде я дебнеше глутница папараци. Младоженецът, продължаваше вестникът, отново бе тръгнал на фитнес с надеждата да свали няколко килограма преди уречения ден. Най-голямата изненада Джан Лоренцо научи пак от вестника, публикувал извънреден материал: синьор Джан Лоренцо, виден галерист и приятел на Паоло от ученическите години, бе сред малцината щастливци, поканени на тържеството.
Официалната покана пристигна на следващия ден със сутрешната поща.
Читать дальше