В този момент пред съпругата на Паоло се появи шоколадов трюфел и купичка сметанов сос.
— Чудесно! — заяви Паоло. — Ще се виждаме по-често.
Джан Лоренцо се усмихна и стисна ръката на стария си приятел. Не беше забравил последния път, когато Паоло бе изразил подобно желание. Но в края на краищата хората говорят подобни неща от чиста любезност. Той се обърна към Анджелина и й се поклони, преди да се върне при графинята.
— Време е да тръгваме — рече той, поглеждайки часовника си. — Иска ми се утре сутрин да хвана първия самолет за Рим.
— Успя ли да продадеш моя Каналето на приятеля си? — попита графинята, като се изправи.
— Не — отвърна Джан Лоренцо и махна към масата на Паоло. — Но той обеща да поддържаме връзка.
— Скоро ли ще се видите?
— Трудно ще се осъществи — призна Джан Лоренцо, — тъй като не ми даде телефона си, а по всяка вероятност синьор и синьора Кастели не фигурират в указателя.
На следващата сутрин Джан Лоренцо взе първия самолет за Рим. Картината щеше да го последва. Още щом прекрачи входа на галерията, секретарката излетя от кабинета му.
— Паоло Кастели вече два пъти звъня — задъхано изрече тя. — Моли за извинение, че не ви е оставил номера си, и попита дали ще бъдете така добър да му звъннете, щом се появите.
Джан Лоренцо спокойно влезе в кабинета си, седна пред бюрото и се опита да събере мислите си. След малко набра номера от листчето, оставено от секретарката. Вдигна иконом, който го прехвърли на секретарка, а тя го свърза с Паоло.
— Откакто си тръгна снощи, моят малък ангел няма миг покой — започна Паоло. — Веднъж е гостувала на графинята и е запозната с прекрасната й колекция. Чуди се дали поводът да вечеряш с тази дама не е…
— Едва ли е разумно да обсъждаме въпроса по телефона — прекъсна го Джан Лоренцо, чийто баща го бе научил и на друго: малко вероятно е да сключиш сделка по телефона, преговаряй очи в очи. Познавачът показва картината на клиента, дори му позволява да я окачи в дома си и да я задържи няколко дни. Ключовият момент настъпва, когато купувачът сметне, че картината вече му принадлежи.
— В такъв случай трябва да се върнеш във Венеция — отсече Паоло. — Пращам ти частния самолет.
Джан Лоренцо отлетя за Венеция следващия петък. На пистата го очакваше ролс-ройс, който го откара във Вила Роза.
На входа го посрещна иконом и го поведе нагоре по мраморно стълбище до нещо като отделен апартамент с голи стени — мечтата на всеки познавач на изкуството. Джан Лоренцо си припомни колекцията, събирана от баща му за Аниели в продължение на трийсет години, сега оценявана като една от най-ценните частни колекции.
По-голямата част от съботния ден — с изключение на часовете за хранене — Джан Лоренцо прекара в компанията на Анджелина, която го разведе из 142-те стаи на Вила Роза. За негова изненада домакинята далеч надмина очакванията му.
Анджелина действително имаше желание да сложи началото на своя колекция от произведения на изкуството и бе посетила повечето големи галерии по света. Джан Лоренцо откри, че й липсва единствено смелост да осъществи намерението си — напълно разбираемо за това единствено дете на баща, издигнал се от нищото. В същото време не й липсваха познания и — колко изненадващо — вкус към изящното. Джан Лоренцо се засрами от предубеждението си, основано единствено на прочетеното в пресата. Чувстваше се приятно в компанията на Анджелина и дори започна да се чуди какво е открила у Паоло тази срамежлива и образована млада жена.
На вечеря Джан Лоренцо на няколко пъти долови обожанието, с което Анджелина гледа съпруга си, макар че дори не посмяваше да го прекъсне.
На другия ден на закуска Анджелина не каза и дума. Едва когато Паоло предложи съпругата му да покаже на госта градината, малкият ангел отново се съживи.
Анджелина поведе Джан Лоренцо на разходка из градината, разположена на шейсет акра, в която нямаше никакви постройки, скулптури, нито дори навес, където да се скрият от слънцето. На всяко негово предложение домакинята реагираше с въодушевление, готова да го последва, стига той да й подаде ръка.
На вечеря не тя, а Паоло потвърди, че неговият малък ангел има желание да направи велика колекция в памет на покойния си баща.
— Но с какво ще започнем? — попита той, като се пресегна през масата, за да хване ръката на жена си.
— Може би с един Каналето? — подхвърли Джан Лоренцо.
През следващите пет години Джан Лоренцо непрестанно сновеше между Рим и Венеция — уговаряше графинята за поредната картина, след което я отнасяше във Вила Роза. С всяка скъпоценна добавка към колекцията апетитът на Анджелина растеше. Джан Лоренцо се видя принуден да пътува до далечни краища като Америка, Русия и дори Колумбия, за да бъде доволен „малкият ангел“ на Паоло.
Читать дальше