Джефри Арчър - Соломоново решение

Господин Картрайт бе много изненадан, когато установи, че му е необходим близо месец, докато успее да си запази маса в „При Марио“ след неколкократни позвънявания, и то от дома си. Помоли жена си Дорис да го придружи, за да изглежда по-малко подозрително. Така нямаше да се налага да седи сам на маса и да си води бележки. Началникът му се съгласи, при условие че покрие консумацията на жена си с лични средства.

— И през ум не ми е минавало, че ще бъде другояче — увери го Денис.

Денис поръча супа от тоскански боб и гночи 7 7 Италианско тестено блюдо. — Б.пр. , надяваше се с отпуснатите пари да може да посети ресторанта още веднъж, и не изпускаше от поглед собственика, който обикаляше между масите, спираше да побъбри с клиентите и да откликне и на най-странните им капризи. Съпругата му нямаше как да не забележи, че той е разсеян, но реши да си мълчи. В края на краищата благоверният й не я извеждаше толкова често на обяд извън рождения й ден.

Господин Картрайт си повтори няколко пъти, за да запомни, че в ресторанта има трийсет и девет маси с около сто и четирийсет места (преброи ги два пъти). Докато отпиваше от кафето си, му направи впечатление, че Марио нареди да се сменят покривките и приборите на няколко от масите. С изумление наблюдаваше с каква скорост тримата келнери свършиха всичко и след няколко секунди на същите маси сякаш никога не беше сядал човек.

Марио донесе сметката им и господин Картрайт плати в брой, но настоя да получи касова бележка. След ресторанта Дорис седна на шофьорското място в колата им и подкара към дома, което пък позволи на Денис да си запише числата, които още бяха в главата му.

— Чудесна храна — отбеляза жена му по пътя за Ромфорд. — Надявам се да посетим ресторанта още веднъж някой ден.

— Непременно ще отидем пак — отговори данъчният инспектор. — Още следващата седмица. Стига да успея да резервирам маса.

Господин и госпожа Картрайт посетиха отново ресторанта три седмици по-късно, този път, за да вечерят. Денис бе направо стъписан от факта, че Марио не само помнеше името му, но и го настани на същата маса. Забеляза, че собственикът беше организирал резервациите така, че да има места за посетители преди началото на театралните представления, след което всички маси бяха заети до краен предел, а когато постепенно започваха да се изпразват, пристигаха клиенти, които искаха да вечерят след края на спектаклите. Последните поръчки се взимаха около единайсет.

Господин Картрайт пресметна, че за тази вечер през ресторанта минаха около 350 посетители и ако се прибавят към тези от обяд, това правеше около петстотин души на ден. Около половината от тях плащаха в брой, но засега нямаше как да го докаже.

Сметката на Денис за вечерята възлизаше на около 75 лири (странно е наистина как ресторантите изглеждат съвсем различно вечер, макар да се сервираше същата храна, която поднасяха и на обяд). Господин Картрайт сметна, че всеки от клиентите плаща между 25 и 40 лири, при условие че не се разпуска прекалено. Ако всяка седмица Марио обслужваше поне три хиляди души, това правеше приход от около 90000 на седмица или над 4 милиона годишно, дори да извадиш месеца ваканция през август.

Когато господин Картрайт отиде в офиса си на следващата сутрин, той отново прегледа сметките на ресторанта. Господин Гамботи декларираше оборот от 2120000 лири и като се извадеха разходите, печалбата му възлизаше на 172000 лири. Какво ставаше с другите близо два милиона? Вечерта занесе счетоводните документи у дома и продължи да проверява и засича числа до късно през нощта.

— Еврика — възкликна той малко преди да облече пижамата си. Едно от перата за разходи не съвпадаше. На следващата сутрин поиска среща с прекия си началник.

— Трябва да получа подробности за тези седмични суми — рече Денис на господин Бюканан и посочи с пръст един от показателите в раздела за разходите. — И което е най-важното — добави той, — без господин Гамботи да научи от какво се интересувам. — Когато поиска допълнително време вън от офиса, началникът не му го отпусна, тъй като не се налагало да прекарва повече време в „При Марио“.

По-голямата част от почивните дни господин Картрайт посвети на усъвършенстване на плана си, съзнавайки, че при най-малкото погрешно движение Гамботи ще се усети и ще има достатъчно време, за да прикрие следите си.

В понеделник сутрин господин Картрайт стана рано и се отправи към Фулам, без дори да се обади в офиса. Паркира шкодата си в странична улица, така че да има добра видимост към входа на ресторанта „При Марио“. Извади бележник от страничния джоб на вратата и започна да записва имената на всички търговци, които посещаваха заведението тази сутрин.