Дона Тарт - Щиглецът

— Какво е това? — попитах Голди, който все още държеше пачката в протегнатата си към мен ръка.

— Майка ти не ти ли е казвала?

Бях озадачен.

— Какво да ми е казвала?

Оказа се, че един ден — малко преди Коледа — Голди поръчал компютър, който бил доставен в сградата. Компютърът бил за сина на Голди, който имал нужда от него, за да се готви за училище, но (тук обяснението на Голди стана малко неясно) Голди всъщност не бил го платил, или бил платил само част от сумата, или пък се очаквало да го плати бившата му съпруга, а не той. Така или иначе, хората от транспортната фирма тъкмо изнасяли обратно компютъра, когато майка ми слязла случайно долу и разбрала какво става.

— И самата тя плати за него, тази прекрасна дама — продължи Голди. — Видя какво става, отвори чантата и извади чековата си книжка. Каза ми: „Голди, знам, че синът ти има нужда от този компютър за училище. Моля те, приятелю, позволи ми да направя това за теб, а ти ще ми върнеш парите, когато можеш.“

— Разбираш ли? — поде Хосе с неочаквано ожесточение, отклонявайки поглед от телевизора, на който жената вече стоеше сред някакво гробище и се караше с един заможен на вид тип със слънчеви очила. — Твоята майка направи това — той посочи с глава парите, почти гневно. — Si, es verdad 62 62 (исп.) Да, истина е. — Б.пр. , тя беше жена от класа. Не беше безразлична към хората, нали? А какви са повечето жени? Биха похарчили тези пари за златни обици, парфюм или нещо друго за себе си.

Почувствах се странно, вземайки парите, по най-различни причини. Колкото и да бях шокиран, все пак нещо в цялата история ми се видя съмнително (кой магазин би доставил неплатен компютър?). По-късно се запитах дали не съм изглеждал толкова мизерно, та портиерите да са решили да събират пари за мен? Продължавам да не знам откъде дойдоха тези пари; и ми се иска да бях задал повече въпроси, но бях толкова зашеметен от всичко, което се случи през този ден (и най-вече от появата на баща ми и Ксандра), че ако Голди бе застанал пред мен и се бе опитал да ми даде стара дъвка, остъргана от пода, бих протегнал ръка и бих я приел също така безропотно.

— Не ми е работа, знаеш — каза Хосе, загледан някъде над главата ми, докато говореше, — но на твое място не бих казал на никого за тези пари. Разбираш ли какво ти казвам?

— Да, сложи ги в джоба си — каза Голди. — Не се разхождай така, с парите в ръка. Много хора по улицата биха те убили за толкова пари в брой.

— Много хора в тази сграда — също! — каза Хосе и внезапно се разсмя.

— Ха! — възкликна Голди и също се разкикоти, после каза на испански нещо, което не разбрах.

— Cuidado 63 63 (исп.) внимавай, умната — Б.пр. — каза Хосе, поклащайки глава присмехулно-сериозно, както му беше обичаят, но не съумя да скрие усмивката си. — Затова не позволяват на нас двамата с Голди да работим на един етаж — каза ми той. — Гледат да ни държат разделени. Прекалено добре се забавляваме.

След като баща ми и Ксандра се появиха, събитията се задвижиха много бързо. Същата вечер, докато вечеряхме (в някакъв ресторант, посещаван предимно от туристи — бях учуден, че баща ми го е избрал), той разговаря на масата с човек от компанията, направила застраховката на майка ми — дори след всички тези години ми се иска да бях успял да чуя по-ясно какво говореха. Но в ресторанта беше шумно, а Ксандра (между дълбоките глътки бяло вино той може и да бе спрял да пие, но тя със сигурност не беше) ту се оплакваше, че не може да пуши и ми разказваше някак хаотично как се научила да се занимава с магия като ученичка в гимназията във Форт Лодърдейл — от една книга, която взела от библиотеката. („Всъщност това се нарича «Уика», то е природна религия.“) Ако разговарях с който и да било друг, щях да попитам какво точно означава да бъдеш вещица (заклинания и жертвоприношения? пакт с дявола?), но преди да попитам, тя се беше прехвърлила на друга тема, как имала възможност да продължи образованието си в колеж и съжалявала, че не го е направила („Ще ти кажа от какво се интересувах. Английска история, такива неща. Хенри Осми и Мери, кралицата на Шотландия“). Но в крайна сметка не отишла в колеж, защото била полудяла по някакъв мъж. „Полудяла“, изсъска тя, вперила в мен острите си, безцветни очи.

Така и не разбрах защо полудяването по въпросния мъж е попречило на Ксандра да учи в колеж, защото баща ми приключи разговора си по телефона. И тогава поръча (нещо, което ми се стори странно) бутилка шампанско.