Дона Тарт - Щиглецът

— Не мога да изпия цялата проклета бутилка — каза Ксандра, която пиеше втора чаша бяло вино. — После ще ме боли глава.

— Е, ако аз не мога да пия шампанско, пий поне ти — каза баща ми и се облегна назад на стола си.

Ксандра ме посочи с глава.

— Дай на него — каза тя. — Келнер, още една чаша!

— Съжалявам — каза сервитьорът, строг италианец, който явно бе свикнал да се справя с разпасали се туристи. — Той не може да употребява алкохол, ако не е навършил осемнайсет години.

Ксандра започна да рови в чантата си. Носеше кафява рокля с презрамки, под скулите беше намазана с руж, или автобронзант, или изобщо някаква кафеникава пудра — в такава ясно очертана линия, че изпитвах желание да се пресегна и да я размажа с пръст.

— Хайде да излезем да пушим — каза тя на баща ми. После, в един застинал момент, двамата се спогледаха с неразбираеми усмивки, които ме накараха да изтръпна. После Ксандра избута назад стола си и — пускайки салфетката си върху стола — се озърна за сервитьора, каза: — О, чудесно, няма го — взе моята почти празна водна чаша и наля в нея малко шампанско.

Храната пристигна, преди те да се върнат, а междувременно аз бях успял да си налея тайно още една пълна чаша шампанско.

— Супер! — заяви Ксандра. Изглеждаше замаяна, лицето й лъщеше леко; придърпа късата си пола, промуши се покрай масата и се плъзна на мястото си, без да си направи труда да издърпа докрай стола. Разгъна с размах салфетката, постави я в скута си и придърпа към себе си тежката, яркочервена чиния с маникоти. — Изглежда страхотно!

— Моето също — отвърна баща ми, който обикновено се превземаше на тема италианска кухня и често го бях чувал да се оплаква от прекалено силния доматен вкус на потъналата в сос маринара паста — точно като онази в чинията пред него.

Докато нагъваха храната си (която вероятно бе изстинала, ако се вземеше предвид колко дълго ги нямаше), те подновиха разговора си оттам, където го бяха прекъснали отвън.

— Е, така или иначе, не стана — каза той, облегнат на стола си, играейки си предизвикателно с цигарата, която не можеше да запали. — Така върви светът.

— Сигурна съм, че си бил страхотен.

Той сви рамене и каза:

— Дори когато човек е млад, тази игра е много груба. Не е въпрос единствено на талант. Трябва също да изглеждаш добре и да имаш късмет.

— И все пак… — каза Ксандра, попивайки ъгълчето на устата си с пръст, увит в салфетка, — актьор… толкова ясно си го представям.

Провалената актьорска кариера на баща ми беше една от любимите му теми и — макар Ксандра да изглеждаше много заинтригувана — нещо ми подсказваше, че и тя не чува тези неща за първи път.

— А дали ми се иска да бях продължил с това? — баща ми се взираше в безалкохолната си бира (или беше с трипроцентно съдържание на алкохол? не можех да видя от мястото си). — Да си призная, така е. Това е едно от онези съжаления, които те преследват цял живот. С радост бих се възползвал от дарбата си, за да направя нещо, но не ми бе съден такъв лукс. Животът понякога се намесва по странен начин в плановете ти.

Бяха потънали дълбоко в собствения си свят; предвид вниманието, което ми обръщаха, със същия успех бих могъл да бъда и в Айдахо, но аз нямах нищо против; цялата история ми беше позната. Баща ми, който бил звезда в театралните представления в колежа, за кратко време си изкарвал прехраната като актьор: озвучавал реклами, изиграл няколко второстепенни роли (плейбой, който става жертва на убийство, разглезеният син на мафиотски бос) във филми и телевизионни сериали. После — след като се оженил за майка ми — всичко пропаднало. Той разполагаше с дълъг списък на причините, поради които не бе успял да пробие, но често го бях чувал да казва, че ако майка ми бе имала повече успех като модел, ако се бе постарала малко повече, бихме разполагали с достатъчно пари, за да може той да се съсредоточи върху актьорската работа и да не си търси друго основно занимание, за да се издържа.

Баща ми побутна чинията си настрана. Забелязах, че не беше ял много — това често беше признак, че пие или че скоро ще започне да пие.

— Стигна се до момента, в който трябваше да тегля чертата и да приключа — каза той, смачка салфетката си и я хвърли на масата. Питах се дали е разказал на Ксандра за Мики Рурк, когото възприемаше за един от основните злодеи, провалили кариерата му — като изключим мен и майка ми.

Ксандра отпи голяма глътка от виното си.

— Замислял ли си се за връщане към актьорската работа?