Дона Тарт - Щиглецът

— Това е ужасно — казах, шокиран от несправедливостта на чутото.

— Да. Искам да кажа… Маргарет би представила нещата по съвсем различен начин, разбира се, но той е бил суров човек бащата на Уелти. Така или иначе, когато семейство Блакуел били пропъдени от Кайро… „пропъдени“ може би не е най-точната дума… Когато Насър дошъл на власт, всички чужденци трябвало да напуснат Египет — бащата на Уелти се занимавал с петрол, но за негов късмет имал собственост и капитали и другаде. Защото на чужденците не било позволено да изнасят пари и други ценности при напускане на страната.

— Тъй или иначе… — той се пресегна за нова цигара. — Малко се отклоних. Работата е там, че Уелти почти не познаваше Маргарет, която е с цели дванайсет години по-млада от него. Майката на Маргарет беше от Тексас, богата наследница, с много собствени средства. Това е бил последният и най-дълъг брак на господин Блакуел — според Маргарет голямата му любов. Били прочута двойка в Хюстън — много пиене, чартърни полети, сафари в Африка — бащата на Уелти обичал Африка, дори след като бил принуден да напусне Кайро, винаги се връщал там.

— Тъй или иначе… — кибритената клечка припламна и той се закашля, издишвайки облак дим. — За баща им Маргарет била неговата принцеса, зеницата на окото му, такива неща. Но независимо от всичко, по време на брака си той не преставал да кръшка — с момичета от гардеробите в ресторантите и театрите, с келнерки, с дъщерите на техни приятели — и веднъж, когато бил вече шейсетгодишен, едно от тези момичета забременяло от него и родило бебе, наследило цвета на косата му. И това бебе било майката на Пипа.

Мълчах. Когато бях във втори клас, имаше голям скандал (чието развитие бе ежедневно документирано по страниците на „Ню Йорк Поуст“), когато на бащата на един от съучениците ми му се роди дете, но не от майката на Илай, в резултат на което много от майките застанаха на едната или на другата страна и престанаха да си говорят, когато чакаха следобед пред училище да ни приберат.

— По това време Маргарет била в колеж, във Васар 45 45 Колеж в Покипси, щата Ню Йорк, основан през 1861 г. от Матю Васар, първоначално като девически: едно от най-елитните учебни заведения в страната. — Б.пр. — каза Хоуби с усилие. Макар че разговаряше с мен като с възрастен (което ми беше приятно), темата очевидно го притесняваше. — Доколкото знам, не разговаряла с баща си в продължение на две години. Старият господин Блакуел се опитал да се откупи от фризьорката, но стиснатостта му надделяла, стиснатост, която проявявал най-малкото по отношение на зависимите от него хора. Затова, нали разбираш, Маргарет… Маргарет и майката на Пипа не са се срещали дори, освен в съдилищата, и то когато Джулиет е била практически все още бебе. Бащата на Уелти намразил дотолкова фризьорката, че постановил категорично в завещанието си те двете с Джулиет да не получат нито цент с изключение на мизерната издръжка, постановена от закона. Но Уелти… — Хоуби изгаси цигарата си, — старият господин Блакуел поразмислил по отношение на Уелти и проявил справедливост към него в завещанието си. И по време на всички тези юридически спорове, които продължили с години, Уелти започнал да приема все по-тежко начина, по който бебето било отхвърлено и пренебрегнато. Майката на Джулиет не я искала; нито един от роднините на майката не я искал; старият господин Блакуел със сигурност никога не я бил искал, а Маргарет и майка й, ако трябва да бъдем честни, щели да бъдат доволни да я видят на улицата. А междувременно фризьорката оставяла Джулиет сама в жилището им, когато тя отивала на работа… откъдето и да го погледнеш, лоша работа.

Нищо не задължавало Уелти да се намесва, но той беше добросърдечен човек, лишен от семейство, а обичаше и деца. Поканил Джулиет тук по време на една ваканция, когато тя била шестгодишна, „ДжулиАн“, както я наричаха тогава…

— Тук? В тази къща?

— Да, тук. А когато лятото свършило и настанало време да я връща у дома, но малката плачела, защото не искала да си тръгва, а майката не отговаряла на обажданията му по телефона, той върнал самолетните билети и започнал да върти телефоните, за да провери къде да я запише в първи клас. Отношенията им никога не са били узаконени — страхувал се да разлайва кучетата, както се казва — но повечето хора приемали, че тя е негова дъщеря, без много да разпитват. Бил около трийсет и пет годишен, достатъчно възрастен, за да й бъде баща. И наистина беше такъв — във всеки аспект, който действително е от значение.