Дона Тарт - Щиглецът

— Защо?

— Предимно заради климата — каза Анди, бършейки носа си с една от гладените памучни носни кърпички, които вземаше всяка сутрин от купчината в чекмеджето на скрина си. — Болните се възстановяват по-бързо на топъл климат. Затова дядо ми Ван дер Плейн се пренесе да живее в Палм Бийч.

Мълчах. Знаех, че Анди е верен приятел; доверявах му се, ценях мнението му, и все пак разговорът с него понякога ме караше да изпитвам чувството, че разговарям с някоя от онези компютърни програми, които симулират човешки реакции.

— Ако ще е в Далас, задължително трябва да отиде в природонаучния музей. Макар че може би ще й се види малък и донякъде старомоден. Имат IMAX, но не е дори 3D. Освен това искат да си купуваш допълнителен билет за вход в планетариума, което е смешно, като се има предвид колко по-невзрачен е от „Хейдън“.

— Аха.

Понякога се питах какво бе необходимо, за да бъде изтръгнат Анди от неговата кула на откачен математик — може би цунами? Нашествие на десептикони 43 43 Злодеите от филма „Трансформърс“ и свързаните с него комикси. — Б.пр. ? Годзила да зашляпа по Пето Авеню? Той беше планета, лишена от атмосфера.

Дали някой някога се бе чувствал толкова самотен? Завърнал се в дома на семейство Барбър, сред оживлението и целостта на едно семейство, към което не принадлежах, сега се чувствах дори по-сам отпреди — особено тъй като, с наближаването на края на учебната година, не ми беше ясно (нито пък на Анди) дали ще замина с тях за вилата им в Мейн. С присъщата си тактичност госпожа Барбър съумяваше да заобиколи темата дори сред кашоните и отворените куфари, които започнаха да се появяват навсякъде из къщата; господин Барбър и по-малките деца изглеждаха приятно развълнувани, но Анди гледаше на тази перспектива с откровен ужас.

— Слънце и радост — отбеляза той саркастично, избутвайки нагоре по носа очилата си (същите като моите, само че с много по-дебели лещи). — При баба си и дядо си ще бъдеш поне на суша. И ще имате топла вода. И Интернет.

— Не ти съчувствам.

— Е, ако тръгнеш с нас, ще видим колко ще ти хареса. Все едно си се озовал в „Отвлечен“ 44 44 Книгата е излизала на български език и под заглавието „Приключенията на Дейвид Балфур“. — Б.пр. . В онази част, когато го продават в робство на кораба.

— А какво ще кажеш за онази част, в която той трябва да отиде насред някаква пустош при някакъв свой гаден роднина, когото изобщо не познава?

— Да, точно за това мислех — отвърна сериозно Анди и се завъртя на стола си, за да ме погледне. — Те поне нямат намерение да те убиват — не може да се каже, че е заложено голямо наследство.

— Не, със сигурност не е.

— Знаеш ли какъв е съветът ми към теб?

— Не, какъв?

— Моят съвет — заяви Анди, почесвайки нос с гумичката на молива си, — е да учиш колкото е възможно по-старателно, когато се озовеш в новото си училище в Мериленд. Ще бъдеш в по-изгодни позиции — напред си с материала с цяла година. Това означава, че ще завършиш на седемнайсет. Ако се постараеш, ще успееш да се разкараш оттам след четири години, може би дори три, при това със стипендия за мястото, където искаш да бъдеш.

— Оценките ми не са чак толкова добри.

— Така е — отвърна сериозно Анди, — но това е само защото не учиш. Освен това, мисля, спокойно може да се предположи, че в новото ти училище, където и да е то, няма да има толкова високи критерии.

— Моля се на Бога да е така.

— Разбери, става дума за някакво обикновено училище. В Мериленд. Не искам да кажа нищо лошо за Мериленд. Така де, имат Лабораторията по приложна физика и големия телескоп в научния институт „Джонс Хопкинс“, да не говорим пък за Центъра по астронавтика „Годард“ в Грийнбелт. Несъмнено това е щат със сериозен ангажимент към НАСА. Каква беше общата ти оценка от тестовете в края на осми клас?

— Не помня.

— Щом не искаш да кажеш, добре. Това, което имам предвид, е че можеш да завършиш с добри оценки на седемнайсет години — може би дори на шестнайсет, ако се хванеш здраво на работа — и тогава ще можеш да продължиш в колежа, който пожелаеш.

— Три години са много време.

— Така ни се струва на нас. Но в общата схема на нещата не е така. Разбираш ли — продължи Анди трезво, — погледни например някаква нещастна глупачка като Сабин Ингърсол или онзи идиот Джеймс Вилиърс. Или шибания Форест Лонгстрийт.

— Но тези хора не са никак бедни. Виждах бащата на Вилиърс на корицата на „Економист“.