Дона Тарт - Щиглецът

През януари се явих на изпитите: на лесния и на трудния. Лесният се проведе в една гимназия в Бронкс: в стаята имаше бременни жени, разни шофьори на таксита и бъбрива групичка местни момичета, от онези, които често се срещаха по „Гранд Конкорс“ — къси, пухкави кожени якета и блещукащ лак на ноктите. Но тестът всъщност не се оказа чак толкова лесен, колкото бях очаквал, имаше много повече въпроси за някакви мистериозни детайли от управлението на щата Ню Йорк, отколкото предвиждах (колко месеца в годината заседаваха законодателните органи в Олбани? Откъде, по дяволите, бих могъл да зная?) и аз се прибрах с метрото, потънал в размисли и потиснат. А трудният тест (заключена класна стая, изнервени родители, крачещи по коридорите, напрегната атмосфера на шахматен турнир) като че ли бе ориентиран към някакви невротични отшелници, отраснали с информационните технологии, а в повечето случаи многото възможни отговори на въпросите бяха толкова сходни, че аз си тръгнах, буквално без да имам каквато и да било представа как съм се справил.

Е, какво, мислех си, докато вървях по Канал Стрийт, за да се кача на метрото, пъхнал ръце дълбоко в джобовете на палтото си, мишниците ми вероятно миришеха от потта, която ме бе избила от напрежението в класната стая. Можеше и да не ме приемат в подготвителния курс за колежите 130 130 Early college program — включените в тази програма ученици в гимназиална възраст с по-добри постижения се обучават по облекчена програма за колеж, което после се брои като кредити за висшето образование, а могат да получат и диплома за образование, еквивалентно на първите две години от четиригодишната програма за обучение в университетите и колежите. — Б.пр. — и какво от това? Трябваше да съм се справил много, много добре, да съм в челните трийсет процента от кандидатите, за да имам някакъв шанс.

Hubris , прекалена самонадеяност, водеща до падение — дума от речника, която срещах често в подготвителните тестове, макар че в крайна сметка не се бе появила в същинския изпитен материал. Състезавах се с пет хиляди кандидати за около триста места — ако не се справех, не бях много сигурен какво щеше да последва; струваше ми се, че не бих понесъл едно заминаване за Масачузетс, за да живея с това семейство Ънгърър, за което господин Брейсгърдъл говореше постоянно — майка с три момчета, които си представях като редица мускулести, тренирани на степери белозъби грубияни, които редовно пребиваха мен и Анди в лошото старо време в началното училище и ни караха да облизваме валмата прах от пода. Но ако се случеше да не издържа тестовете (или, по-точно казано, не получех достатъчно добра оценка, за да бъда приет в подготвителен курс за колеж), как бих могъл да подредя нещата така, че да остана в Ню Йорк? Несъмнено щеше да е по-добре да се бях ориентирал към някаква по-постижима цел, към някоя прилична гимназия в града, за която щях поне да имам някакви шансове. Но господин Брейсгърдъл толкова много настояваше за интернат, говорейки за чистия въздух, цветовете на есенните гори, звездното небе и безбройните наслади на живота в провинцията („ Стайвесънт 131 131 Гимназията „Стайвесънт“ е едно от деветте държавни училища в Ню Йорк с висока селективност при приема, предназначено за обучение на особено талантливи ученици с високи постижения. — Б.пр. ! За какво ти е да оставаш тук и да ходиш в «Стайвесънт», ако можеш да се махнеш от Ню Йорк? Да се пораздвижиш, да дишаш по-леко? Да живееш в семейна обстановка?“), че аз изобщо се бях отказал от гимназиите, дори от най-добрите.

— Знам какво би искала майка ти за теб, Тиодор — повтаряше той постоянно. — Тя би искала за теб едно ново начало. Вън от града.

Беше прав. Но как бих могъл да му обясня как веригата от хаос и безумие, последвала смъртта й, бе обезсмислила тези стари желания?

Все още потънал в размисъл, аз завих на ъгъла към метростанцията, ровейки в джоба си за картата, и минах покрай будка за вестници, където видях едно заглавие с големи букви:

Заковах се на тротоара, потокът на хората, прибиращи се с метрото към дома, продължаваше да тече от двете ми страни. После — несръчно, с чувството, че ме наблюдават, с блъскащо се в гърдите ми сърце — аз се върнах и си купих вестника (вероятно в наше време не изглеждаше вече толкова съмнително момче на моята възраст да си купува вестник?), прекосих тичешком Шесто Авеню и седнах на една от пейките от другата страна, за да прочета статията.