Робърт Уолър - Танго

– Не знам.

– Отчуждаването на частна собственост е едно нещо, застрашен от изчезване вид – съвсем друго. Проектът за язовира "Телико" в Тенеси бе забавен с цели четири години заради някакъв хранещ се с охлюви костур! Как не сме разбрали за тези ястреби по-рано? Чакай една минута, имам някъде тук доклада за отражението на строителството на магистралата върху околната среда. Задръж така, докато го открия. – Тишина, смущавана само от лекото шумолене на страници, разгръщани на две хиляди километра разстояние.– Така. Преглеждам документа. Споменава се за някакви индиански могили, но те се намират в земя, която е собственост на Рей Дарджън. Той е в нашия лагер, така че с това няма проблеми. Не виждам нищо за никакви птици. Кога ги е открил?

– Съвсем наскоро, доколкото разбирам. Преди около два месеца може би.

– Докладът е направен преди година, ето защо ястребите не са упоменати. Между другото, повечето такива доклади са си чиста формалност. Ще се обадя на Службите по дивите животни и рибите и после пак ще ти звънна. Не губи вяра. Ще ти се обадя веднага щом разбера нещо.

– Добре, благодаря, Кал. О, за малко да забравя да ти спомена за радикалната природозащитна организация...

Докато Ейкърс и Фланиган разговаряха, Карлайл подминаваше Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата на път за Саламандър. Беше навъсен, ядосан и твърдо решен да продължи с тази война – завинаги, ако се наложеше.

Ако Карлайл Макмилън бе изпълнен с решимост, то следните личности бяха направо бесни и на крачка от сърдечен удар: Кал Ейкърс от Търговската камара на САЩ, Бил Фланиган от Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата, Джери Грават и още петима губернатори, дванайсет сенатори, голям брой членове на Долната камара на Конгреса, представители на канадската икономика, различни директори на нефтени, транспортни и циментови фирми, различни съюзи, почти всички на територията на Йеркс Каунти и всеки, който имаше интерес от построяването на магистралата.

И всички те бяха бесни на Карлайл Макмилън. Той беше построил известната си къща точно на пътя на тяхната магистрала, нали така? И освен това бе казал на професор Даръл Мур за птиците, нали? И тогава Мур се беше свързал с една неправителствена организация, наречена Коалиция за защита на грабливите птици, която сега се бореше да издейства запор върху строителството на магистралата и ястребите незабавно да бъдат разгледани като кандидати за списъка на застрашените видове. Ако ястребите получеха такъв статус, а това несъмнено щеше да стане, ако делото завършеше с успех, строителството на магистралата можеше да бъде напълно отменено, точка, или най-малкото щеше да се наложи пълно преструктуриране на съществуващите планове, изискващо достатъчно дълго време, за да секнат всички средства от наличните в момента фондове. После се заговори, че Карлайл Макмилън проучвал цялата документация, отнасяща се до магистралата, и смятал да настоява за промяна на маршрута на базата на твърдение, което до този момент не било хрумвало на никого. Болката на поддръжниците на магистралата се събираше в гигантска бъчва, кипеше и се изливаше навън по стените ѝ на силни струи и излизаше наяве със силата на колективната злоба, насочена директно срещу Карлайл Макмилън.

Рей Дарджън, бизнесмен предприемач, също беше бесен – самата свирепост с диамантена халка на дясното кутре. Петнайсет години по-рано старец на име Уилистън бе открил следи от злато в един поток близо до Хълма на вълка. Един специалист по анализ на метали и руди, който дължеше услуга на Рей, му се беше обадил в деня, в който Уилистън бе посетил офиса му. Тогава Дарджън закупи правото на собственост върху парцела от стария глупак за три хиляди долара. Според Закона за мините от хиляда осемстотин седемдесет и втора година Дарджън успя да се сдобие както с Хълма на вълка, така и с хиляда и петстотинте акра земя около него почти на безценица. Това се бе оказало доста сложно, тъй като индианците протестираха срещу преминаването на обществената земя, на която се намираха техни погребални могили, в частни ръце, но благодарение на своите политически връзки Рей Дарджън бе преодолял препятствието.

Първият екип от минни инженери, който Рей беше изпратил да изследва терена, бе загинал, премазан от паднала върху им скала. Дарджън не се трогна. Както каза на жена си, "идиотите трябваше да са наясно, че не бива да опъват палатката си толкова близо до скалната козирка."