Робърт Уолър - Танго

– Ако Саламандър беше включен в маршрута, това щеше да ни помогне, но ще се справим, ще им кажем, че една отбивка от магистралата към градчето ще бъде добра за тях, въпреки че магистралата е на десет километра. Фермерите и собствениците на ранча ще вдигнат вой до небето, задето минаваме през земята им, но с тях лесно ще се справим. Току-що изникна още един възможен проблем. Говори се, че сиуксите смятат територията около Хълма на вълка за свещена, въпреки че не я притежават. Била е тяхна преди много години, но това не било изгодно на държавата и на златотърсачите, така че тя един вид им се е изплъзнала и неусетно е преминала в чужди ръце. Но индианците продължават да са собственически настроени. Имали сме подобни проблеми и с други проекти. Все някак ще го разрешим, ще им подхвърлим съвременен еквивалент на едновремешните мъниста за размяна – камион с бира или нещо от този род – или просто ще си вършим взривните работи на крачка от тях, каквото и да ни струва.

– Добре. Слушай, Бил, главната причина, поради която ти се обаждам, е човек на име Рей Дарджън, който очевидно се е заел за купува земя по протежението на бъдещата магистрала. Това трябва да престане или най-малкото секретността на тези негови действия да се повиши поне с шест пункта. Очевидно Дарджън е силата, довела до минаването на магистралата през вашия район, но целият план може да се провали, ако той не миряса.

– И аз току-що подочух нещо по същия въпрос, Кал. Каквито и неща да си чувал за Рей Дарджън, те са не само верни, но и вероятно недостатъчно лоши. Също така той е комисионер на магистралата. Честно казано, изобщо не ми харесва да се возя на една кола с него, винаги имам чувството, че сякаш изневерявам на някого по труден за обяснение начин дори, само като разговарям с него. Всеки път, когато някой спомене за магистралата, той облизва устни и потрива доволно намазаните си с одеколон ръце.

Като цяло е непоправим, а като капак на всичко е и голям поддръжник на Харлан Стърк. Но ще говорим с него, ще го накараме да си затваря устата.

Ейкърс продължи:

- Джак Уиймс спомена, че Дарджън притежава парцел около Хълма на вълка. Свързано било със злато. Знаеш ли нещо по този въпрос?

– Не, но ще видя какво мога да открия.

– Добре, разчитам на теб. Бил, търсят ме на другата линия. Просто исках да ти кажа, че тук придвижваме нещата. Не губи вяра и се обаждай. Ако всичко продължи така, както досега, след два месеца ще обявим окончателните планове за строителството на магистралата.

– Звучи страхотно. Благодарни сме ти за помощта. По някое време бих искал да си поговоря с теб за търговското споразумение с Мексико, което те чух да споменаваш, и какво може да бъде отражението му върху всички нас в този район.

– Напълно сигурно е. Въпреки това попитах сенатора и той не предвижда да има каквито и да е негативни последици за твоя район. Напротив, смята, че може да отвори вратичка за допълнителен износ на пшеница. Трябва да затварям, Бил.

Когато лампичката на бюрото ѝ изгасна, показвайки, че Бил Фланиган е приключил с разговора, Маргарет Андрюс все още мислеше за внучката си и се чудеше каква работа би могъл да си намери зет ѝ, за да издържа семейството си. Изглеждаше така, сякаш тук, където живееха, всичко се разпадаше, работните места изчезваха, хората се изселваха. Но господин Фланиган я беше успокоил, че ще настъпят по-добри времена, и ѝ бе смигнал, когато ѝ го беше казал. Тя му вярваше и се надяваше, че ще се окаже прав. Лъчите на есенното слънце от високопланинските плата минаваха през стъклото на прозореца и падаха върху ръцете ѝ, а тя седеше, стиснала юмруци, и си мислеше, че зимата не е далеч.

Щеше ѝ се зет ѝ да бе отишъл в колеж, вместо да работи в кариерата на братята Гътридж край Саламандър и да виси по цяла вечер в кръчмата на Слийпи в Ливърмор. Допускаше, че когато настъпят студовете, той временно ще бъде освободен от работа и тогава ще се мотае из къщи с бира в ръка, ще гледа разни игри по телевизията и ще се дуе какво би направил на Колелото на късмета, стига да имал шанса да участва. Когато беше предложила да му плати таксата за обучение в колежа в града, той и се бе изсмял и бе излязъл да смени маслото на колата си. Беше предложила същото и на дъщеря си, но Марипий бе пожелала да се запише в училището по фризьорство и козметика, за да си играе с хорските коси така, както винаги правеше със своята. Бременността ѝ промени всичко това. И Маргарет Андрюс още веднъж се замисли за наближаващата зима, въпреки че лъчите на слънцето проникваха през прозореца и падаха топли върху ръцете ѝ.