Робърт Уолър - Танго

Останалите около масата закимаха в знак на одобрение.

– Какво казва Кал Ейкърс? – Сенатор Уиймс замълча и вдигна поглед към тавана, където димът от пурата му се процеждаше между кристалните висулки на полилея. – Американски технологии, използване на мексиканска работна ръка за производството на продукти, които ще продаваме на японците и европейците. Нарича я Инициативата Рио Гранде. Добро наименование.

Джил Ремингтън, подобно на препускаща с главата напред газела, слушаше сенатора и кимаше усърдно, докато собственикът на фирма за товарни автомобили ѝ говореше, като разчиташе гърдите ѝ да придадат някакъв по-дълбок смисъл на добре отработените общи фрази, с които му отговаряше. Тази вечер Джил беше сексуален обект и го знаеше. Ролята не ѝ се нравеше, но пък бе доволна, че не живее някъде из високопланинските плата, област, която сенаторът наричаше "Западен Исус" или с други подбрани имена.

– Била ли си някога в Толедо, Джил? – Мъжът до нея я погледна похотливо и червеното флагче в главата ѝ, на което пишеше "Зададен е въпрос!", се развя и привлече вниманието ѝ. Джак Уиймс я гледаше.

– Не, никога. Хубаво ли е там? – Това, реши тя, ще е достатъчно, за да накара собственика на камиони да запълни следващите десетина минути с празни приказки. Погледна косо към сенатора, той дръпна от пурата си и ѝ намигна.

Собственикът на фирмата за камиони впи поглед в гърдите ѝ, презареди и продължи:

– Малка госпожице, просто ще трябва да те закараме дотам и да ти покажем...

Докато досадникът говореше, полет трийсет и два на Мексиканските авиолинии кацна на пистата на летище "Дълес" с Кал Ейкърс, изпълнителен директор на Търговската камара на САЩ, на борда.

В деня след вечерята, на която Джил Ремингтън бе образована по въпроса за удоволствията, предлагани от Толедо, Охайо, и след закуската, организирана от Асоциацията на християните бизнесмени, на която току-що бе присъствал и която бе изличила и последните следи от умората му от полета, Кал Ейкърс с бърза стъпка влезе в офиса си, разположен на Капитолия. Мексиканците бяха на път да подпишат търговското споразумение и той вече си представяше масата заводи, издигнати по границата. Нека надменните европейци и вечно препускащите дребни японци да се пръснат от яд заради тази перспектива.

– Добро утро, Джил.

- Добро утро, господин Ейкърс. Добре дошъл. Как беше пътуването?

– Супер, Джил. Просто супер. Какви съобщения има за мен?

В света на Кал Ейкърс всичко беше супер, с изключение на един провален брак, втори, вървящ в същата посока, и вероятността за фалит заради едни инвестиции, които бе направил във верига магазини за бижута. През последните шест години, през които работеше за Кал, Джил направо бе намразила думата "супер".

– Оставила съм ги на бюрото ви в реда, в който са получени, господин Ейкърс. Господин Фланиган от Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата се обади няколко пъти. Също така позвъни и сенатор Уиймс, който настоя незабавно да разговаря с вас.

– Прехвърли ми го в офиса. После ще се опитаме да се свържем с Фланиган.

Сенаторът бе във вихъра си. Всяка нощ, прекарана с Джил Ремингтън, оказваше подобно въздействие върху него.

– Кал – изгъргори той, – накарай приятелчето си Бил Фланиган от забутания Запад да говори с този Рей Дарджън, който и да е той, и да озапти кучия му син, преди да е съсипал целия проект. Харлан – знаеш го, сенатор Стърк, избран от онзи район – ми каза, че Дарджън събрал един куп хора и всички те започнали тайно да купуват земята около предложения маршрут, преди още миналата седмица да обявим нещата официално. От Харлан разбрах, че са започнали отпреди година, година и нещо. За бога, знаех, че е грешка Фланиган да му показва маршрута толкова рано, въпреки че Дарджън е главен комисионер.

Ейкърс се сви под шибащите думи на сенатора. Речникът на Уиймс му напомняше за времето отпреди той самият да престане да пуши и да се отдаде на Бога.

– Кой е Рей Дарджън? Никога не съм чувал да го споменават, с изключение на един-единствен път, когато Фланиган спомена името му в едно съобщение, оставено на телефонния ми секретар.

– Рей Дарджън е наистина лош човек, Кал – отвърна сенатор Уиймс. – Според Стърк, Дарджън се пързаля спокойно на собствената си нефтена пързалка; той е един от онези закостенели типове, които разсъждават по стария начин, без да осъзнават, че светът се променя. Хич не е чист, но е дяволски умен, освен това умее да кара хората да вършат онова, което той иска.