Робърт Уолър - Танго

– Предположенията ви са правилни. Те ще се хванат за суверенното право на държавата да отчуждава частна собственост. – Професорът от Станфорд, специалист по икономика на околната среда, разговаряше с един човек на име Карлайл Макмилън, живеещ някъде из високопланинските плата. – Петата поправка на Конституцията разрешава изземването на частна собственост в името на обществена цел, стига, разбира се, да се плати обезщетение на собственика. Когато става въпрос за придобиване на право за строителство на магистрали, законът е пределно ясен. Секретарят на Министерството по транспорта е упълномощен – и тук цитирам буквално Конституцията на САЩ, – "да изземва, влиза във владение и да придобива собственост върху такава земя чрез покупка, дарение, конфискация или по някакъв друг начин, съответстващ на законите в Съединените американски щати." В този случай "съответстващ на законите на САЩ" означава, че трябва да ви компенсират, но също така и че може да ви я отнемат.

– В такъв случай няма нищо, което да мога да направя, така ли?

– Ще трябва да се защитавате с други средства. Всъщност трябва да преминете в атака. От онова, което ми казахте, разбрах, че е имало някакви безсмислени криволици из маршрута. Виждал съм подобни неща и преди, много пъти. Внимателно проучете данните, дадени от инженерите, накарайте ги да оправдаят маршрута, който са избрали. Поне в петдесет процента от случаите това се оказва невъзможна задача за тях. Ще ви изпратя някои материали, които ще ви дадат добра насока как точно да го направите.

Професорът се загледа в студентите, минаващи под прозореца му в Пало Алто. Червени раници. Сини раници. Билетът му за конференцията в Мелбърн.

– После, онези птици, които споменахте. Ястребите на Тимерман. Разкажете ми малко повече за тях.

Карлайл описа как двамата с Мур бяха идентифицирали ястребите и какво се беше случило след това.

– Те в списъка на застрашените видове ли са? – попита професорът.

– Не, защото всички са смятали, че отдавна са изчезнали, но са номинирани да влязат в него. Коалицията за защита на грабливите птици работи върху това. – Карлайл се облегна на вратата на телефонната кабина във Фолс Сити. Беше построил около една трета от зимната градина, поръчана от един местен адвокат, и се опитваше да се съсредоточи върху работата си, но гневът, породен от предстоящото строителство на магистралата, го връхлиташе на вълни, намаляваше, после отново прииждаше.

– Много зле. – Професорът въздъхна. – Животински вид, вървящ към изчезване или дори само застрашен, което е следващото по-ниско стъпало, е мощно оръжие в подобни ситуации. Това е основното положение, заложено в акта за защитените видове, а е повече от ясно, че магистралата ще унищожи цял ареал; Но ще ви припомня, че първият закон за строителството на магистрали е следният: най-краткият път от една точка до друга винаги минава през гора. Проблемът е, че понастоящем нито един законодателен орган не защитава животните и растенията, които са кандидати за списъка с изчезващите видове, но все още не са вписани в него. А процесът по вписването на някой вид във въпросния списък е твърде муден и несигурен. В един скорошен доклад се казва, че на правителството ще са нужни деветдесет и четири години само за да разгледа всички растения и животни, заслужаващи внимание, отчасти защото департаментът по Защита на околната среда не разполага с достатъчно средства и персонал.

Дори евентуално да успеете да вкарате птиците в списъка на застрашените от изчезване видове, пак няма гаранция, че ще оцелеят. От вече записаните вътре броят на една трета продължава прогресивно да намалява. По-голямата част от отпусканите средства се харчат предимно по онези видове, които се забелязват, които са привлекателни за публиката, като плешивия лешояд например. Допускам, че вашите птици не влизат в тази категория.

Всичко това звучеше прекалено мрачно в ушите на Карлайл.

- Какво предлагате?

– Имате доста добри шансове да спрете строителството на магистралата поне за известно време, като се позовете на факта, че първоначално обявеното въздействие върху околната среда е неадекватно. Правено е и преди. Ако имате нужните източници, първо издействате временно запрещение на строителните работи, като се основавате на горното твърдение; второ, заведете дело, с което да ускорите вписването на птиците в списъка на застрашените видове. Ако успеете да ги впишете, победата ви е почти в кърпа вързана. Обърнете внимание, че казвам "почти". Има най-различни легални и политически номера, с които списъкът може да бъде заобиколен, но както вече казах, той е едно мощно оръжие. Разполагате ли с... да речем двайсет-трийсет хиляди долара за дело?