Робърт Уолър - Танго

– Не.

– А Коалицията за защита на грабливите птици?

– Нямам представа, но Даръл Мур, биолог в местния колеж, спомена, че в коалицията се говорело за запрещение, така че най-вероятно разполагат с нужната сума.

– Добре, това е едно начало – каза професорът, погледна часовника си и прелисти билета си за Мелбърн. – Оставете коалицията да работи по екологичните аспекти на проблема, тъй като това изисква високо ниво на технологична експертиза, както и способност за бързо придвижване на нещата. Но не забравяйте, че много малко федерални проекти са спирани единствено по екологични причини. Вие се концентрирайте върху магистралата, опитайте се да докажете, че предложеният маршрут не е оптималният. Това е най-добрата ви стратегия. Чуйте ме, Макмилън, след по-малко от два часа имам полет за Австралия, така че трябва да тръгвам. Успех. Ще наредя на секретарката си да ви изпрати документите, които ви обещах. Обаждайте ми се винаги, когато имате нужда от помощ.

– Много ви благодаря, професор Вайнщайн. Цялата работа изглежда безперспективна, но вие много ми помогнахте.

– Радвам се, че съм ви бил от полза. Не се отказвайте. Негодниците мразят интелекта и ангажираността. Не са подготвени да се справят с подобни качества. Но нека ви предупредя, че играта може да загрубее. Заложени са много пари и това е всичко, което ги интересува. Аз лично се впускам с главата напред в подобни битки, надявайки се, че ще издействам поне забрана. Трябва да вървя. Успех.

Да загрубее. Професорът беше казал, че играта може да загрубее. Бе започнало да става така само четири дни след като се разчу, че Даръл Мур и Коалицията за защита на грабливите птици се опитват да блокират строителството на магистралата заради някакви проклети пернати. И че Карлайл Макмилън прекарва много време в библиотеката във Фолс Сити, за да проучва всички документи, отнасящи се до Пътя на високопланинските плата, с намерение да направи каквото може, за да предотврати минаването на магистралата през района.

Една вечер пощенската кутия на Карлайл беше съборена и премазана от кола. На следващия ден, четвъртък, пристигна анонимно писмо: "ВЪРВИ СИ ОБРАТНО В КАЛИФОРНИЯ, ПЕДЕРАСТ! НЕ СИ ЖЕЛАН ТУК." А един мрачен злокобен глас по телефона същата вечер му беше прошепнал:

– По-добре дръж котарака си затворен!

– Бил, какво, за бога, става там? – Кал Ейкърс от Търговската камара на Съединените щати разговаряше по телефона с Бил Фланиган, директор на Корпорацията за благоустройство и развитие на високопланинските плата. – Преди два часа ми се обади сенаторът, много е притеснен заради някакви птици по маршрута на магистралата, както и заради някакъв дърводелец, който ни създава проблеми. Какво става?

– Не знам откъде да започна, Кал. Преди известно време един човек на име Карлайл Макмилън се премести тук от Калифорния – един бог знае защо! – и си построи нова къща точно там, откъдето ще минава магистралата. Всъщност става въпрос за една стара къща, която той напълно преустрои. Тогава, разбира се, не знаеше, не магистралата ще минава точно през тоалетната му чиния. Предполагам, че е свършил страхотна работа по къщата, така поне се твърдеше в "Обзървър", вестника на Фолс Сити. В статията беше наречен "велик майстор". Някъде към двеста-триста човека посетиха дома му, когато завърши работата си по него. Сега половината лекари и адвокати в града искат той да работи за тях. Това е едното.

– Зарежи дърводелеца, този... Как каза, че му е името? Милър?

– Макмилън. Карлайл Макмилън.

– Ще заровим задника му под два метра земя, примесена с бетон, и хич няма да разбере откъде му е дошло. Спокойно, Бил, това не е проблем.

– Изглежда, местните си мислят, че могат сами да се справят с усложнението. Настроенията срещу Макмилън непрекъснато нарастват и очевидно вече са отправяни заплахи срещу него.

– Бил, защо винаги трябва да се разправяме с кретени? Тези боклуци не решават нищо, само ни докарват лоша слава. Виж дали не можеш да ги убедиш в това. Кажи им да се въздържат. Можем да се справим с Макмилън. Какво друго има?

– Изглежда, че докато нашият човек от Калифорния си е строил къщата, е забелязал някакви необичайни птици в горичката от другата страна на шосето. Излезе, че става дума за вид ястреби, които всички са смятали за отдавна изчезнали.

– А, по дяволите! – Понякога, в моменти на напрежение, вярата на Кал Ейкърс в Бог и по-добрия начин на живот го напускаше. – Тези ястреби в списъка със застрашените видове ли са?