Робърт Уолър - Танго

И тогава, ТОГАВА, точно когато изглеждаше, че в тази негова собственост се крие друг тип злато, се беше появил някакъв външен агитатор на име Карлайл Макмилън и с помощта на неколцина други се бе опълчил срещу строителството на магистралата. Първата работа на Дарджън бе да се види с Ралф Гейгъл, президент на местния колеж.

– Ралф, този твой учител по биология или какъвто е там – мисля, че се казваше Мур – трябва да си промени мнението за магистралата. Кажи му, че по света има много птици, с които може да се занимава. Можеш също така да му кажеш, че съм член на борда на директорите на банката, от която се опитва да вземе заем, за да изпрати майка си в старчески дом. Гледай да не забравиш да му кажеш това, Ралф. Хей, май вече е време да ти отпуснем парите за онази нова сграда, нали?

– Така е, Рей. Всъщност исках да си поговорим за кампанията по събиране на средства. И не се тревожи. Ще си поговоря приятелски с Мур. Между другото, в нашия факултет няма назначения на постоянна длъжност, както в щатските университети например.

– Добре. Знаех, че мога да разчитам на теб, Ралф. Ако жените ни продължат да пътуват до столицата за да си купуват скъпи рокли за турнирите им по бридж, ще трябва да се погрижим да увеличим доходите си тук. Човек трябва да намери начин да покрива разходите си, нали така?

Рей Дарджън се изправи и разтърси ръката на Ралф Гейгъл.

– Уведоми ме какво точно ти е необходимо за фондовете и ще накарам секретарката ми да ти изпрати чек.

Два дни по-късно, когато сенатор Харлан Стърк пристигна във Фолс Сити за ежемесечната си среща със своите избиратели, по-голямата част от времето му бе посветено на един-единствен от тях, Рей Дарджън.

– Успокой се, Рей. Тези неща отнемат време. Знаеш, че съществуват закони и процедури, нали?

– Сенаторе, не ме интересуват нито законите, нито процедурите. Единственото, от което се интересувам, е бизнесът. Знаеш ли колко пари съм вложил там, където предстои да се построи магистралата? Достатъчно, за да те задържат на власт още доста дълго време. Приносът ми към последната ти кампания беше някъде над двайсет хиляди долара, а аз не се лишавам от такава сума пари само защото съм заинтересуван демокрацията да работи още по-добре. Знаеш го, знам го и аз. Сега нашият приятел Бил Фланиган ми казва, че сенатор Джак Уиймс, който е отговорен за този проект, е събрал инженери, за да видят дали маршрутът не може да бъде променен, за да се заобиколят някакви си двайсетина птици. Харлан, искам да ми гарантираш, че промяна на маршрута няма да има. Очаквам да го чуя от теб някъде в началото на следващата седмица.

Главният инженер внимателно проучи молбата на Уиймс за една евентуална промяна на маршрута на магистралата.

– Сенатор Уиймс, огледахме още веднъж маршрута, предложен за Пътя на високопланинските плата. Излиза, че можем да пропуснем района, в който живеят птиците, причиняващи проблема. Но голямото шосе е цяла система – промениш ли една част, променят се и много други неща. Това означава, че ще трябва да преместим магистралата на около шейсет километра от Ливърмор и Фолс Сити, което случайно съвпада с нашето първоначално заключение, че така маршрутът ще е много по-ефективен както по отношение на разходите по строителството, така и на времето за придвижване на автомобилите и другите транспортни средства. Настоящият маршрут налага едно отклонение само за да се включат Ливърмор и Фолс Сити. Да разработим ли алтернативен вариант, в който се заобикалят птиците?

– Не. Моят добър приятел сенатор Стърк възразява срещу подобна промяна. Да го оставим така засега. – Джак Уиймс прекъсна разговора и се обърна към един от сътрудниците си: – Свържи ме с Харлан Стърк.

– Сенатор Стърк е във Флорида. Остави телефонен номер, но каза, че може да ни е трудно да се свържем с него. Искате ли да опитам?

– Не. Ще говоря с Кал Ейкърс от Търговската камара.

Отсреща се чу гласът на Ейкърс:

– Добър ден, сенаторе. Какво става?

– Не мога да се свържа с Харлан, затова се обаждам на теб. Можеш да кажеш на вашите приятелчета от Дивия запад, че сме се отказали от идеята за промяна на маршрута на пътя. Но също така искам да им предадеш, че поначало намирането на средства за този проект беше деликатна работа, а сега някои от членовете на Отдела за обществените сгради, както и на Комитета по транспорта, започват да се колебаят в подкрепата си. Ако приятелчетата ти не внимават, няма да има никаква магистрала.