Джеймс Клавел - Вихрушка

Руди погледна Затаки.

— Питайте кой е на борда! — нареди той.

— Кой е на борда?

Последва пауза.

— Четирима пътници. Какъв е проблемът?

Руди чакаше. Затаки не знаеше какво да прави. Някоя от военните бази можеше да подслушва.

— Нека да кацне… близо до хангара.

— Разрешавам кацане, НХТ. Приземете се близо до хангара.

— НХТ, прието.

Затаки се наведе напред и изключи предавателя.

— В бъдеще ще използувате радиото само с разрешение.

— Трябва да се дават редовните доклади на радарите в Абадан и Харг. Моите радиооператори работят…

Кръвта нахлу в лицето на Затаки и той изкрещя.

— До по-нататъшно нареждане вашето радио може да се ползува само в присъствие на някой от нас. А също няма да излитат хеликоптери, нито да кацат без разрешение. Вие отговаряте. — После яростта му се изпари също толкова бързо, както беше избухнала. Той вдигна автомата си. Предпазителят все още беше свален. — Ако не се бяхте спрели, щяхте да ми счупите врата и щях да умра, нали?

След кратка пауза Руди кимна.

— Да.

— Защо спряхте?

— Никога… никога не съм убивал човек. Не искам да започвам.

— Аз съм убил много хора — извършвайки Божието дело. Много хора — благодаря на Бога. Много. И с Божия помощ ще убия още много врагове на исляма. — Затаки щракна предпазителя. — Божията воля спря удара, само тя. Не мога да ви дам този човек. Той е иранец, тук е Иран, той е враг на Иран и исляма.

Наблюдаваха от хангара как се приближаваше 206. На борда имаше четирима пътници, всички цивилни, всички въоръжени с карабини. На предната седалка седеше молла. Затаки се поотпусна, но все още беше ядосан. Щом хеликоптерът докосна земята, неговите революционери се измъкнаха от прикритията си с насочени оръжия и го обкръжиха.

Молла Хусаин слезе от хеликоптера. Видя враждебността на Затаки и лицето му се изопна.

— Мир вам. Аз съм Хусаин Ковиси от комитета в Ковис.

— Добре дошли на моя територия в името на Бога, молла — каза Затаки и се намръщи още повече. — Аз съм полковник Затаки от комитета в Абадан. Ние управляваме тази област и не одобряваме хората, които застават между нас и Бога.

— Сунитите и шиитите са братя, ислямът е ислям — отвърна Хусаин. — Ние благодарим на нашите братя сунити от абаданските петролни полета за тяхната подкрепа. Да вървим и да поговорим, нашата ислямска революция още не е победила.

Затаки кимна нервно, освободи хората си и направи знак на моллата да го последва далеч от чуждите уши.

Руди веднага се лепна за витлата.

— По дяволите, Руди, какво става? — запита Старк от пилотската кабина.

Руди му разказа и на свой ред попита:

— Ами при вас?

Старк също бързо му обясни какво се беше случило през нощта и в офиса на полковник Пешади.

— Моллата и тези главорези се върнаха по обед и почти побесняха, когато отказах да превозвам въоръжени хора. Човече, по-скоро бих умрял, отколкото да возя въоръжени, това ни прави участници в революцията, а революцията тепърва започва — видяхме стотици войници и барикади по пътя насам. — Той огледа навъсено базата и групичките Зелени ленти, разпръснати навсякъде. Хората от персонала още стояха близо до фургоните си под охрана, техникът още беше в безсъзнание. — Копелета — изръмжа Старк и слезе. Протегна се, разкърши рамене и се почувства по-добре. — Може да се компрометираме. Оръжията са у тях, но аз взех пълнителите и ги прибрах в багажния отсек. — Той спря. Високият молла, Хусаин, идваше към тях. Перките на хеликоптера се въртяха съвсем бавно.

— Дайте ми ключа от багажния отсек, капитане — заповяда моллата.

Старк му го даде.

— Нямаме време нито да се върнем в Ковис, нито да стигнем до Абадан. Стъмва се.

— Не можете ли да летите нощем?

— Мога, но е против правилника. Нали бяхте със слушалки, чухте съобщенията. Ако излетим, военните ще налетят като оси… Ще заредя машината и ще пренощуваме тук… Поне аз. Вие можете да вземете кола от приятелчетата си, ако толкова ви се ходи в Абадан — сто на сто ще ви дадат.

Хусаин почервеня и изсъска на фарси:

— Свърши вашата, американецо!… Край на паразитите империалисти!

— Ако това е волята на Аллаха, молла… Ще бъда готов за път след сутрешната молитва. Вие можете да дойдете, а можете и да останете…

— Ще ме закарате в Абадан и ще ме чакате да се върнем обратно в Ковис, според заповедите на полковник Пешади!

— Само ако сте готови след първата молитва! — сопна му се на английски Старк. — А Пешади не може да ми заповядва, нито пък вие или „Иран Ойл“! От петролната компания ме помолиха да осъществя този чартър. Освен това на връщане трябва да заредя с гориво.