Джеймс Клавел - Вихрушка

— Така ли? — Тревогата на Жан-Люк нарасна. Каква гадост! — Значи както си говорим, мога да получа сърдечен удар?

— О, да — любезно се усмихна докторът. — Познавах пациенти на тридесет-четиридесет години с напълно нормално кръвно налягане, нормален холестерол и нормални ЕКГ — електрокардиограми — и пуф! — Той направи изразителен жест с ръце. — За няколко часа — пуф!

— Пуф? Ей така? — Жан-Люк чак седна от притеснение.

— Аз не съм пилот, но предполагам, че летенето предизвиква значителен стрес, особено на места като Северно море. А стресът е може би най-големият причинител на ангината. При нея част от сърцето умира и…

— Господи, сърцето на стария Мак е умряло? — шокира се Жан-Люк.

— О, не, само част от него. Всеки път, когато имаш пристъп на ангина, колкото и да е слаб, някаква част е загубена завинаги. Мъртва. — Доктор Ланоар се усмихна. — Естествено можеш да караш доста дълго, преди да ти се свърши тъканта.

„Mon Dieu — помисли си с отвращение Жан-Люк, — това изобщо не ми харесва. Северно море? Дръжки! Ще подам молба да ме прехвърлят, преди още да съм стигнал там!“

— Колко време ще остане Мак в болницата?

— Четири или пет дни. Бих предложил днес да го оставим тук, а вие да дойдете утре. И не го претоварвайте. Трябва му поне един месец отпуск, а след това допълнителни изследвания.

— Какви са шансовете му?

— Един Господ знае.

Горе, на верандата на приятната стая с изглед към водната синева, Джени дремеше в едно кресло. Сутрешното издание на лондонския „Таймс“, донесено с ранния полет на „Бритиш Еъруейз“, бе отворено в скута й. Макайвър лежеше удобно на чистото легло с колосани чаршафи. Морският бриз го докосна и той се събуди. „Вятърът се е обърнал — помисли си той. — Пак е от североизток, както обикновено. Това е добре.“ Той се премести, за да вижда по-добре Залива. Лекото му движение моментално събуди Джени. Тя сгъна вестника и стана.

— Как се чувстваш, миличък?

— Добре. Сега съм добре. Нямам болка. Симо съм малко уморен. Чух те, че говори нещо с доктора. Какво каза той?

— Всичко е наред. Ударът не е бил лош. Ще трябва да почиваш няколко дни, после един месец отпуск и после още някои изследвания — доста е обнадежден, защото не пушиш и си в чудесна форма, като се имат предвид обстоятелствата. — Джени застана до леглото. Беше срещу светлината и той не можеше да види лицето й, но видя истината в него. — Няма да можеш да летиш повече. Като пилот — добави тя и се усмихна.

— Неприятно — рече той сухо. — Свърза ли се с Анди?

— Да. Обадих се снощи и тази сутрин и ще проверя пак след около час. Няма още нищо за Марк Дюбоа и Фоулър, но всички машини са в безопасност в Ал Шаргаз и ги разглобяват за товарене утре. Анди толкова се гордее с тебе — и Скраг също. Тази сутрин говорих и с него.

— Ще бъде хубаво да се видим със стария Скраг. — По лицето му пробяга лека усмивка. — Ти добре ли си?

— О, да. — Тя докосна рамото му. — Толкова се радвам, че си по-добре, наистина ме изплаши.

— Аз също се изплаших, Джен. — Той се усмихна, хвана ръката й и каза дрезгаво: — Благодаря, госпожо Макайвър.

Тя сложи ръката му на бузата си, после се наведе и докосна с устни неговите, стоплени от обичта, изписана на лицето му.

— Толкова ме изплаши!

Той забеляза вестника.

— Днешен ли е, Джен?

— Да, мили.

— Имам чувството, че от години не съм виждал вестник. Какво ново?

— Обикновените неща. — Джени сгъна вестника и го сложи небрежно встрани, не искаше той да види онова, което четеше, за да не се разтревожи. — Срив на борсата в Хонконг. — „Това сигурно ще засегне «Струан» и онова копеле Линбар — помисли си тя, — но дали ще стигне ли до С-Г и Анди? Дънкан не може да направи нищо, така че няма значение.“ — Стачки, Калахан е объркал горката стара Британия повече от всякога. Казват, че може би ще предизвика преждевременни избори тази година, а ако го направи, Маги Тачър има добър шанс. Ще бъде чудесно, нали? За разнообразие някой разумен да застане начело.

— Защото е жена ли? — Той се усмихна кисело. — Все едно да пуснеш лисица в кокошарник. Боже Господи, жена министър-председател! Не знам как изобщо успя да измъкне ръководството от Хийт… Сигурно има железни гащи! Само да не се пречкаха проклетите либерали… — Гласът му заглъхна и тя видя, че той гледа към морето — преминаващите корабчета бяха много красиви.

Тя приседна тихо и зачака, искаше да го остави да заспи отново или да поговори малко, както решеше. „Сигурно е по-добре, отколкото да се заяжда с либералите“ — помисли си Джени, отпусна се и загледа морето. Косата й помръдваше от вятъра, който миришеше на морска сол. Беше приятно да седи ей така и да знае, че той вече е добре, че „реагира на лечението, не се тревожете, госпожо Макайвър.“ Лесно бе да се каже, но трудно да се направи.