Джеймс Клавел - Вихрушка

— Не, Азадех, ти го направи. — „Ти и Джон Рос“ — понечи да извика той и погледна отново към уредите, за да се овладее. „Но без Рос Азадех щеше да е мъртва и следователно и аз щях да съм мъртъв. Не мога обаче да живея с мисълта за вас двамата заедно. Сигурен съм, че ти ме оби…“

Невярващите му очи забелязаха конниците, които изскочиха от гората на триста метра от тях от двете им страни. Сред тях имаше полицаи. Спуснаха се в галоп през каменистата равнина, за да им пресекат пътя. Ушите му подсказаха, че двигателите са вече готови. Ръцете му дадоха изведнъж пълна газ. Времето сякаш спря. Бавно се отлепиха от земята. Нападателите сега биха могли да ги свалят много лесно — милиони години време, за да дръпнат юздите, да се прицелят и да стрелят — който и да е от тях. Ето, жандармът в средата, сержантът, извади своята М-16 от калъфа на седлото!

Времето изведнъж се върна с пълна скорост. Ерики наклони машината, завиваше ту на едната страна, ту на другата, очакваше всяка секунда да се окаже последна, после се спуснаха с рев в дефилето, почти докосваха дърветата.

— Не стреляйте! — извика сержантът на възбудените конници, които бяха спрели на ръба на пропастта, целеха се и стреляха, а конете им лудуваха. — В името на Бога! Казах ви, че ни е наредено да ги заловим, да спасим нея и да убием него! Не бива да убиваме и нея! — Те неохотно се подчиниха и когато стигна при тях, той видя, че хеликоптерът е доста надолу в долината. Извади уоки-токито и го включи: — Щаба. Говори сержант Зибри. Засадата не успя. Двигателите му работеха, преди да се приближим. Но го изгонихме от скривалището му.

— Накъде отиде?

— Зави на север към пътя Хвой-Ван.

— Видя ли Нейно височество?

— Да. Изглеждаше ужасена. Кажи на хана, че видяхме похитителя да я връзва за седалката и като че ли бе вързал и китките й. Тя… — Сержантът възбудено продължи: — Хеликоптерът зави на изток, лети на около два или три километра южно от пътя.

— Добре. Много добре. Ще алармираме авиацията…

Техеран, щабът на вътрешното разузнаване: 9,54 сутринта.

Сюлейман ал Вайли от Група Четири взе телекса от полковника от САВАМА. Пръстите му трепереха.

Шефът на Вътрешното разузнаване полковник Хашеми Фазир е убит снощи, докато предвождаше смело атаката, срещу която бе превзет щаба на левите муджахидини, заедно с английския съветник Армстронг. Двамата са били изгорени, когато предателите взривили сградата.

Шеф на полицията

Сюлейман още не бе преодолял уплахата си от внезапното повикване; беше ужасен, че този служител вече е намерил уличаващите документи за убийците от Група Четири в сейфа на Фазир — сейфът беше отворен и празен. „Моят господар не може да е бил толкова небрежен, не и в собствения си кабинет!“

— Иншаллах, ваше превъзходителство — рече той и върна телекса, потискайки гнева си. — Иншаллах. Вие ли сте новият ръководител на вътрешното разузнаване, ваше превъзходителство?

— Да. Какви бяха вашите задължения?

— Аз съм агент, ваше превъзходителство — каза Сюлейман. Подмазваше се, доколкото това се очакваше от него, без да обръща внимание на миналото време. Страхът започна да го напуска. Ако тези кучета подозираха нещо, той нямаше да е още тук, а щеше да гърчи в някоя тъмница. Увереността му нарастваше. Тези тъпанари изобщо не заслужаваха да живеят. — Полковникът ми нареди да живея в Джалех, да си отварям очите и ушите и да надушвам комунисти. — Лицето му оставаше безизразно, но той презираше този слаб надут човек, който седеше зад бюрото на Фазир.

— От колко години работите?

— Три или четири години, не помня точно, ваше превъзходителство, пише го в картона ми. Може и да са пет, не помня. Трябва да го има в картона ми, ваше превъзходителство. Около четири години, и работя много, и ще ви служа предано.

— САВАМА поема Вътрешното разузнаване. Отсега нататък ще докладвате на мен. Искам копие от докладите ви, откакто сте започнали работа.

— Иншаллах, ваше превъзходителство, но аз почти не мога да пиша, пиша много лошо и негово превъзходителство Фазир никога не искаше писмени доклади — излъга невинно Сюлейман.

Зачака мълчаливо и запристъпва от крак на крак, правеше се на тъп. „И САВАК, и САВАМА — всички са лъжци и най-вероятно тъкмо те са уредили убийството на господаря ми. Проклети да са — тия кучета развалиха плана на господаря. Лишиха ме от идеалната ми работа! Идеалната ми работа с истински пари, истинска власт и истинско бъдеще. Тези кучета са крадци, те ми откраднаха бъдещето и сигурността. Сега нямам нито работа, нито определени врагове на Бога, които да убия. Няма бъдеще, няма сигурност, няма защи… освен… Освен ако не използвам ума и уменията си, за да продължа оттам, където беше спрян моят господар!