Джеймс Клавел - Вихрушка

— Какво правиш тук?

Беше Мешанг, освирепял от ярост. Локхарт видя Зара да се появява в другия край на коридора и спря.

— Добър… добър вечер, Мешанг — каза Том. Сърцето му биеше до пръсване. Опитваше се да бъде разумен и учтив — и защо, по дяволите, тя не отваря вратата, нещо не беше наред! — Върнах се да видя съпругата си.

— Тя не е твоя съпруга, тя е разведена, а сега се махай!

— Разбира се, че ми е съпруга! — Локхарт го гледаше неразбиращо.

— За Бога, тъп ли си? Тя беше твоя жена. Сега напусни дома ми!

— Ти си луд, не можеш да я разведеш просто така!

— Махай се!

— Разкарай се! — Локхарт отново заудря по вратата. — Шаразад!

Мешанг се завъртя към Зара.

— Върви и доведи няколко зелени! Хайде, върви и доведи няколко зелени! Те ще изхвърлят този луд оттук!

— Но, Мешанг, опасно е да ги въвличаме в наши…

— Повикай ги!

Локхарт избухна. Блъсна с рамо вратата. Тя се разтресе, но не поддаде и той вдигна крак и ритна с ток ключалката. Ключалката се счупи и вратата се отвори.

— Доведи зелените! — изкрещя Мешанг. — Не разбираш ли, че те сега са на наша страна, възстановиха ни… — Той също се втурна през вратата. Объркан видя, че стаята е празна, леглото е празно, банята е празна, нямаше къде другаде да бъде. Двамата с Локхарт се обърнаха към Джари, която стоеше на прага, вперила невярващ поглед в стаята, зад нея предпазливо се приближаваше Зара.

— Къде е тя? — изрева Мешанг.

— Не зная, ваше превъзходителство, оттук не е излизала, стаята ми е до нейната, а аз спя леко… — Мешанг я зашлеви през устата и Джари зави от болка, ударът я просна на пода.

— Къде е отишла?

— Не зная, ваше превъзходителство, мислех, че си е лег… — Мешанг я ритна и тя изпищя. — За Бога, не зная, не зная, не зная!

Локхарт отиде до плъзгащите се врати. Те се отвориха лесно, вече бяха отключени. Излезе на балкона и тръгна по стълбите към задната врата. Върна се бавно, объркан. Мешанг и Зара го гледаха от балкона.

— Задната врата беше отключена. Сигурно е излязла през нея.

— Къде е отишла? — Мешанг беше почервенял от гняв, а Зара се обърна към Джари, която още стоеше коленичила в спалнята, стенеше и плачеше от страх и болка. — Млъквай, кучко, или ще те нашибам! Джари! Щом не знаеш къде е отишла, къде мислиш, че би могла да отиде?

— Не… не зная, ваше височество — изхлипа старата жена.

— Мислиии! — изкрещя Зара и я зашлеви.

— Не знаяяя! — зави Джари. — През целия ден се държеше странно, ваши превъзходителства, странно, отпрати ме днес следобед и отиде някъде сама, аз я срещнах към седем часа и се върнахме заедно, но тя не каза нищо, нищо, нищо…

— За Бога, защо не ми каза? — извика Мешанг.

— Какво можех да ви кажа, ваше превъзходителство? Моля ви, не ме бийте пак, моля ви!

Мешанг седна на един стол. Рязката промяна от една крайност в друга, от пълния ужас, когато съобщиха за моллата и зелените, до пълната еуфория от отменянето на присъдата и възстановяването на правата му, до беса, който го обхвана като намери Локхарт тук, а Шаразад я нямаше, го изкара от релсите. Устата му се отваряше, но той не можеше да издаде никакъв звук. Гледаше как Локхарт разпитва Джари, но не разбираше думите.

Когато се беше втурнал в залата да съобщи със заекване благословените новини, всички се зарадваха, Зара се разплака от радост и го прегърна, останалите жени също, а мъжете топло стиснаха ръката му. Всички, освен Дарануш. Дарануш вече го нямаше. Беше избягал. През задната врата.

— Изнизал се е?

— Като пръдня от торба! — викна някой високо.

Всички се разсмяха, замаяни от собственото си облекчение, че вече не са в непосредствена опасност и няма да бъдат обвинени в съучастничество, и от съвсем неочакваното възстановяване на богатството и властта на Мешанг. Някой извика:

— Нали наистина няма да вземеш Дарануш Безстрашни за зет, Мешанг?

— Не, не, за Бога — отвърна той и изпи на един дъх чаша шампанско. — Как да му се доверя на такъв човек?

— Не му поверявай дори и кофа пикня! В името на Пророка, винаги съм си мислил, че на Мръсния Дарануш му плащат твърде много за неговите услуги. Пазарът трябва да анулира договора му!

Отново се чуха възторжени викове и общо съгласие, а Мешанг изпи втора чаша шампанско, злорадстваше от славните нови възможности, които се отваряха пред него: новият договор за боклука на пазара, който той като засегната страна щеше да получи, нов синдикат под негово ръководство за финансиране на правителството, и по-големи печалби, нови връзки с министри, по-важни от Али Киа — къде е този кучи син? — нови сделки в нефтените участъци, монополи, с които да маневрира, нова партия за Шаразад — сега ще бъде толкова лесно, защото кой не би искал да бъде част от семейството му, най-важното семейство на пазара? „Сега няма нужда да се плаща огромна зестра, на която се съгласих само по принуда. Цялото ми имущество е върнато, имението на брега на Каспийско море, застроените улици в Джалех, апартаментите в северните предградия, земите, овощните градини, полетата и селата, всичко е върнато.“