Джеймс Клавел - Вихрушка

Армстронг едва не се засмя. Хашеми знаеше не по-зле от него, че това е обещание за лична вендета. Умно от страна на Мжитрик да използва името Язернов, а не Ракоци.

— Да се срещне веднага, щом е възможно, с Язернов! — каза Хашеми. — Мисля, Ваше височество, че ще е по-добре да се върнем в Техеран още утре.

— Да — отвърна Хаким. Докато се прибираха с Азадех с колата от болницата, беше решил, че единственият начин да се оправи със съобщението на Мжитрик и с тези двамата беше да постави въпроса ребром. — Кога ще се върнете в Табриз?

— Следващата седмица, ако нямате нищо напротив. Тогава можем да обсъдим как да примамим Мжитрик тук. С вашата помощ може да се направят много неща в Азербайджан. Току-що получихме доклад, че кюрдите са вдигнали открито въстание близо до Резайе, сега иракчаните ги снабдяват обилно с пари и оръжия — Бог да ги порази. Хомейни нареди на армията да ги смаже веднъж завинаги.

— Кюрдите? — Хаким се усмихна. — Дори и той, Бог да го пази, дори и той няма да направи това, не и веднъж завинаги.

— Този път може и да го направи, Ваше височество. Той има фанатици, които да изпрати срещу фанатици.

— Зелените ленти могат да се подчиняват на заповеди и да умират, но те не живеят в тези планини, те нямат издръжливостта на кюрдите, нито страстта им към земната свобода на път за рая.

— С ваше позволение ще предам съвета ви, Ваше височество.

— Ще заслужи ли съветът ми повече доверие от съвета на баща ми или на дядо ми? Те са давали същия съвет — рязко рече Хаким.

— Надявам се, Ваше височество. Надявам се…

Думите му бяха заглушени от двигателя на хеликоптера, който припали, задави се, задържа за миг и отново млъкна. През прозореца видяха как Ерики откачи един от капаците на двигателите и започна да се взира в сложните механизми. Хашеми се обърна отново към хана, който седеше с вдървен гръб на стола си. Тишината натежа, умовете на тримата мъже работеха трескаво, всеки от тях бе силен не по-малко от останалите, всеки от тях замисляше някакво насилие.

— Той не може да бъде арестуван в моя дом или на моя територия — започна внимателно Хаким. — Въпреки че не знае нищо за телекса, той знае, че не може да остане в Табриз, дори в Иран, и че сестра ми не може да тръгне с него, дори не може да напуска Иран за две години. Знае, че трябва да тръгне веднага. Машината му не може да лети. Надявам се да избегне ареста.

— Ръцете ми са вързани, Ваше височество. — В гласа на Хашеми се долавяше извинение и искреност. — Мое задължение е да се подчинявам на закона на страната. — Той забеляза някакъв конец на ръкава си и разсеяно го махна. Армстронг веднага разбра сигнала. Това означаваше: „Трябва да поговоря насаме с този човек, той няма да говори пред вас. Намерете някакво извинение и ме чакайте отвън.“ — Наше задължение е да се подчиняваме на закона — повтори Хашеми с точно отмерена доза униние.

— Аз съм сигурен, съвсем сигурен, че той не е участвал в никакъв заговор, не знае нищо за бягството на останалите и бих желал да го оставите да си отиде в мир.

— Ще се радвам да информирам САВАМА за вашето желание.

— Ще се радвам да постъпите, както ви предложа.

— Ваше височество — рече Армстронг, — бихте ли ме извинили? Въпросът с капитана не ме засяга и не бих искал да се намесвам в държавни дела.

— Да, можете да си вървите. Кога ще получа доклада ви относно новите възможности за засилване на сигурността?

— Ще бъде в ръцете ви при завръщането на полковника.

— Вървете си с мир.

— Останете с мир, Ваше височество. — Армстронг излезе и се запъти по коридора към стълбите. „Хашеми ще го измъчи“ — помисли си той.

Вечерта беше ведра, въздухът приятно пощипваше, небето на запад имаше червеникав оттенък. Червено небе вечер — радост за овчаря, червено небе сутрин — предупреждение за овчаря.

— Добър вечер, капитане. Съвсем между нас да си остане, ако бракмата ви работеше, бих ви предложил едно бързо пътуване до границата.

— Защо? — присви очи Ерики.

Армстронг извади цигара.

— Климатът тук не е много здравословен, нали? — Сви длани около запалката си и щракна.

— Щом палите цигара при целия този бензин наоколо, и вашият климат, и моят няма да останат здравословни задълго. — Ерики натисна бутона. Двигателят започна да набира обороти идеално в продължение на двадесетина секунди, после се закашля и отново млъкна. Ерики изруга.

Армстронг кимна вежливо и се върна при колата си. Шофьорът му отвори вратата. Той се намести отзад, запали цигарата и смукна дълбоко. Не беше сигурен дали Ерики го е разбрал. Надяваше се. „Не мога да издам фалшивия телекс или че знам за «Вихрушка» — ще ме изправят пред най-близката стена за предателство спрямо Хашеми и хана, че съм си пъхал носа, където очевидно не ми е работа. Нали ме предупредиха. И ще са прави. Това е вътрешна политика.