Джеймс Клавел - Вихрушка

— Пазачите казаха, че Техни височества още не са се върнали. Ханът ни очаква, ние сме тук по негова покана.

— В болницата са за рентгенови снимки. Отишли са, докато спях, така че сигурно няма да се забавят. — Ерики ги наблюдаваше. — Искате ли нещо за пиене? Има водка, уиски и чай, и кафе, разбира се.

— Благодаря, каквото имате — отвърна Хашеми. — Как е хеликоптерът ви?

— Болен е — отвърна Ерики с отвращение. — Опитвам се да го стартирам от една седмица. Ужасна седмица. — Ерики ги поведе по мраморните стъпала. — Радиоелектрониката съвсем се е объркала. Много ми трябва механик. Както знаете, нашата база е затворена и опитах да се свържа по телефона с Техеран, но телефоните пак не работят.

— Може би ще успея да ви намеря механик утре или вдругиден, от въздушната база.

— Бихте ли могли, полковник? — Ерики изведнъж се усмихна с благодарност. — Това би ми помогнало много. Добре би ми дошъл и пълен резервоар с гориво. Възможно ли е да го получа?

— Можете ли да долетите до летището?

— Не бих рискувал дори и да мога да запаля — много е опасно. Не бих рискувал. — Ерики поклати глава. — Механикът ще трябва да дойде тук. — Той ги поведе по коридора и отвори вратата към малкия салон на приземния етаж, който Абдула хан беше определил за гости немюсюлмани. Наричаха го Европейската стая. Барът беше добре зареден. Обикновено хладилникът беше винаги пълен с формички за лед, имаше газирана вода и най-различни безалкохолни напитки, както и шоколади и халва, която ханът обожаваше. — Аз ще пия водка — каза Ерики.

— За мен същото, моля — рече Армстронг.

Хашеми поиска нещо безалкохолно и се засмя:

— И аз ще пия водка, но чак като залезе слънцето.

Отдалече се чу призивът на мюезините.

— Prosit! — Ерики се чукна с Армстронг, после от любезност се чукна и с Хашеми и изпи питието си на една глътка. Наля си пак и каза на Армстронг: — Заповядайте, началник.

Чуха някаква кола и погледнаха през прозореца. Беше ролс-ройсът.

— Извинете ме за минутка, ще кажа на Хаким хан, че сте тук. — Ерики излезе и поздрави Азадех и брат й на стълбите. — Какво показаха рентгеновите снимки?

— И двамата нямаме нищо счупено. — Азадех беше щастлива, лицето й беше безгрижно. — Как си ти, мили?

— Чудесно. Това са добри новини. Чудесно! — Усмихна се искрено на Хаким. — Толкова се радвам. Имате гости — полковникът и господин Армстронг. Настаних ги в Европейската стая. — Ерики забеляза, че Хаким е уморен. — Да им кажа ли да дойдат утре?

— Не, благодаря. Азадех, би ли им казала, че ще се забавя петнадесетина минути, но да се чувстват като у дома си. Ще се видим по-късно на вечеря. — Хаким забеляза как тя докосна Ерики и се усмихна, преди да тръгне. „Какъв късмет имат да се обичат толкова много и колко тъжно е това.“ — Ерики, Ахмед е мъртъв, не исках да й го казвам още.

Ерики се натъжи.

— Вината е моя. Онзи мръсник Баязид го издебна.

— Такава е била Божията воля. Ела да поговорим. — Хаким тръгна по коридора към Голямата зала, опираше се на патериците. Охраната остана при вратата, откъдето не можеше да ги чуе. Хаким влезе в една ниша, остави патериците, обърна се към Мека, коленичи и изохка от болка. Опита се да се поклони, но не успя, насили се и пак не успя и трябваше да се задоволи само с напева на Шахадата. — Ерики, помогни ми, моля те!

Ерики го вдигна като дете.

— Може би е по-добре няколко дни да не го правиш.

— Да не се моля? — Хаким зяпна от учудване.

— Исках да кажа… може би Бог ще разбере, ако само си казваш молитвата и не коленичиш. Така гърбът ще те заболи още повече. Докторът каза ли какво е?

— Смята, че са скъсани сухожилия. Веднага щом намеря възможност, ще отида в Техеран с Азадех да ме види специалист. — Хаким взе патериците. — Благодаря. — Помисли малко и реши да седне на стол вместо на обичайните възглавници, на които се облягаше, отпусна се върху него и нареди да донесат чай.

Ерики си мислеше за Азадех. Толкова малко време имаха.

— Най-добрият специалист в света за такива болки е Ги Бошам, в Лондон. Той ме оправи за пет минути, а докторите бяха казали, че ще трябва да бъда на екстензия три месеца или да ми обездвижат две стави. Хаким, не вярвай на онова, което казват обикновените доктори за гърба ти. Те в най-добрия случай могат да ти дадат болкоуспокояващи.

Вратата се отвори и един прислужник внесе чая. Хаким го освободи и отпрати охраната.

— Погрижете се да не ни безпокоят.

Чаят беше горещ, сладък и миришеше на мента. Пиеха го от малки сребърни чашки.