Джеймс Клавел - Вихрушка

За момент забравиха всичките си грижи. Остър като игла, несравним, с отпуснат нос за излитане, по пистата рулираше „Конкорд“, изпълняващ полет от Лондон за Бахрейн. При скорост 2500 километра в час, на височина 20 000 метра полетът от седем хиляди и сто километра траеше три часа и шестнадесет минути.

— Най-красивата птица на света — каза Старк, докато си тръгваше.

— Много бих искала поне веднъж да полетя с него — въздъхна Мануела.

— Така трябва да се пътува — рече сухо Скот. — Чух, че спират този полет от догодина, вярно ли е? — Вниманието му бе ангажирано главно с това да следи разговорите между Вили, Скрагър и Воси, там засега нямаше проблеми. От мястото си виждаше камиона с Ногьр, механиците, боята и шаблоните, който бързо се движеше към хеликоптерната площадка оттатък пистата. Там вече стоеше в готовност пожарна кола.

— Проклети идиоти! — каза с горчивина Гавалан. — Това шибано правителство не си знае интереса. Французите са същите. Трябва просто да отпишат разходите за изследвания и разработка — в действителност те са отписани — и при това положение самолетът ще си бъде съвсем добър бизнес за определени маршрути, при това безценен. От Лос Анжелос до Япония естествено, до Австралия, Буенос Айрес — също… някой видя ли вече нашите птички?

— Кулата има по-добър изглед, татко. — Скот пусна честотата на, кулата.

— „Конкорд“ 001, вие сте следващият за излитане. Bon voyage — говореше диспечерът. — Когато се издигнете, свържете се с Багдад на 119,9.

— Благодаря, на 119,9. — „Конкорд“ се движеше гордо, абсолютно уверен, че всички го гледат.

— Господи, струва си да го погледа човек.

— Кулата, тук „Конкорд“ 001. За какво е пожарната?

— Очакваме три хеликоптера на северната площадка, единият е на един двигател…

— … Искате ли да ги отклоним, докато излетите? — попита диспечерът от контролната кула. Казваше се Синклер, англичанин, бивш офицер от английските ВВС като мнозина от диспечерите на работа в залива.

— Не, благодаря, просто попитах.

Синклер — нисък, набит, оплешивяващ мъж, седеше на въртящия се стол зад ниско бюро с панорамен изглед към летището. На врата му висеше мощен бинокъл. Той го вдигна към очите си и го фокусира. Вече се виждаха трите хеликоптера, построили се във формата на буква V. Той бе разположил този с повредения двигател на върха на V — знаеше, че това е Скрагър, но се преструваше, че не знае нищо. Кулата около него бе изпълнена с първокласно радарно и комуникационно оборудване, телекси, трима стажанти от Шаргаз и един диспечер, също от Шаргаз. Диспечерът се беше съсредоточил върху екрана на радара, разполагаше другите шест самолета, които в момента бяха в системата.

Без да откъсва поглед от хеликоптерите през бинокъла, Синклер включи копчето за предаване.

— HSVT, тук кулата, как върви?

— Кулата, тук HSVT. — Гласът на Скрагър бе ясен и прецизен. — Няма проблеми. Всички индикатори на зелено. Виждам, че „Конкорд“ се приближава за излитане — искате ли да изчакам, или да избързам?

— HSVT, продължавайте захода при максимална безопасност. „Конкорд“, заемете позиция и чакайте. — Синклер се обърна към един от стажантите на Надземния контрол: — Мохамед, щом кацне хеликоптерът, ти го предавам, става ли?

— Да, саид.

— Имаш ли връзка с пожарната?

— Не, саид.

— Тогава веднага се свържи! Това е твое задължение. — Младежът започна да се извинява. — Не се безпокой, направил си грешка, минало е, действай сега!

Синклер регулира малко фокуса. Скрагър бе на петнадесет метра височина, заходът беше идеален.

— Мохамед, кажи на пожарната да действа. Хайде, за Бога, тия лекета трябва да са готови с пяната. — Синклер чу как младият диспечер ругае пожарникарите, видя ги как излизат и се нареждат, приготвяйки маркучите си. Отново насочи бинокъла към „Конкорд“, който чакаше търпеливо в средата на пистата, готов за излитане, далече от всякаква опасност, дори и трите хеликоптера да хвръкнеха във въздуха. Задържането на „Конкорд“ за тридесет секунди при шанс едно на милион, че турбулентността след него може да предизвика някаква случайна вихрушка, която да свали повредения хеликоптер, бе малка цена. „Вихрушка. Всемогъщи Боже!“

От два дни по летището се носеше слух, че С-Г ще организира нелегално изтегляне от Иран. Бинокълът му пак се насочи към хеликоптера на Скрагър. Ските му докоснаха пистата. Пожарникарите се приближиха. Нямаше пожар.

— „Конкорд“ 001, имате разрешение за излитане — каза той спокойно. — HFEE и HYYR, кацнете, когато ви е удобно. Пан Ам 116, имате разрешение за кацане, писта 32, вятър двадесет възела по курс 160.