Джеймс Клавел - Вихрушка

— Да, не искам да се запали.

Шумът отслабна и машината се снижи с тридесетина метра, но когато Скрагър увеличи мощността на двигател номер две и направи корекциите, височината се запази. И двамата се безпокояха за другия двигател.

— Няма причина да прави така, Скраг, абсолютно никаква. Лично го проверих преди няколко дни. Как сме?

— Добре. Вече сме близо.

— Има ли къде да кацнем в случай на авария? — Бенсън бе много неспокоен. — Пясъчни плитчини? Сонда?

— Разбира се, разбира се, че има. Много места — излъга Скрагър. Очите и ушите му се напрягаха да доловят опасността, но не я откриваха. — Чуваш ли нещо?

— Не… не, нищо. По дяволите, чувам всеки прегрят зъбец.

— И аз — изсмя се Скрагър.

— Не трябва ли да се обадим на Ал Шаргаз?

— Има достатъчно време, синко. Чакам Воси или Вили. — Продължаваха да летят напред и всяко леко завихряне, всяка промяна, макар и с един децибел в шума на двигателя или трепване на някоя стрелка ги караше да се потят още повече.

— Колко още ни остава, Скраг? — Бенсън обичаше двигателите, но мразеше да лети, особено с хеликоптери. Ризата му бе лепкава и студена.

В този миг чуха в слушалките си гласа на Вили:

— Ал Шаргаз, тук EP-HBB, приближавам с EP-HGF на височина двеста, курс 140 градуса. Време на пристигане след дванадесет минути.

Скрагър изпъшка и затаи дъх — Вили автоматично бе дал пълните ирански позивни, а се бяха разбрали да опитат да минат само с последните три букви. Подчертано английският глас на диспечера бе висок и отсечен:

— Хеликоптерът, който вика Ал Шаргаз, разбрахме, че сте в транзитен полет по курс 140 градуса и, ъ-ъ, предаването ви има смущения. Моля, потвърдете дали сте, ъ-ъ, G-HYYR и G-HFEE? Повтарям, Голф Хотел Янки Янки Ромео и Голф Хотел Фокстрот Ехо Ехо?

— Очакват ни! — извика от радост Скрагър. Щеше да се пръсне от вълнение.

Гласът на Вили бе колеблив и Скрагър усети как вдига температура:

— Ал Шаргаз, тук… тук G-HY… YR…

В този момент Воси го прекъсна възбудено:

— Ал Шаргаз, тук Голф Хотел Фокстрот Ехо Ехо и Голф Хотел Янки Янки Ромео, чувам ви високо и ясно, ще бъдем при вас след десет минути, разрешете кацане на северната площадка, моля информирайте С-Г.

— Естествено, G-HFEE — отвърна диспечерът и Скрагър просто видя облекчението му. — Имате разрешение за северната площадка и се обадете на С-Г на 117.7. Добре дошли! Добре дошли в Ал Шаргаз, поддържайте същия курс и височина.

— Слушам, сър! Тъй вярно, 117.7 — отговори Воси. Скрагър веднага превключи на същия канал и го чу пак: — Сиера Едно, тук HFEE и HYYR, чувате ли ме?

— Високо и съвсем ясно, добре дошли всички, но къде е Голф Хотел Сиера Виктор Танго?

Офисът в Ал Шаргаз.

— Идва след нас, Сиера Едно — отговори Воси. Гавалан, Скот, Ногър и Старк слушаха по СВЧ на честотата на компанията, честотата на кулата също се прослушваше, всички много добре съзнаваха, че всяко предаване може да се подслуша, особено тяхното ВЧ — от Сиамаки в Техеран и Нумир в Бандар-е Делам.

— Идва на няколко минути след нас, той, ъ-ъ, ни нареди да летим самостоятелно. — Воси явно внимаваше какво ще каже. — Ние, ъ-ъ, не знаем какво стана. — В този миг Скрагър го прекъсна и всички усетиха радостта в гласа му: — Тук G-HSVT, по петите ви съм, така че разчиствайте терена…

В стаята избухнаха радостни възгласи, Гавалан избърса челото си и замаян от облекчение, промърмори:

— Слава Богу! После вдигна палец към Ногър: — Тръгвай, Ногър!

Ликуващ, младежът тръгна и едва не събори Мануела, която с вкаменено лице идваше от коридора с поднос студени напитки.

— Скраг, Вили и Ед кацат след малко — извика той на бегом, вече от другия край на коридора.

— О-о, чудесно! — Тя побърза да влезе в стаята. — Не е ли… — тя спря. Скрагър тъкмо казваше:

— … съм на един двигател, така че ще поискам разрешение да кацна направо, най-добре пригответе една пожарна, за всеки случай.

Веднага се чу гласът на Вили:

— Ед, направи завой на 180 градуса и се върни при Скраг, за да го придружиш до летището. Как си с горивото?

— Имам много. Тръгвам.

— Скраг, тук Вили. Аз ще се погрижа за разрешение за кацане направо. Как си с горивото?

— Имам много. HSVT, а? Това е много по-добре от HASVD! — Чуха смеха му и Мануела се почувствува по-добре.

Напрежението от тази сутрин, усилието, с което сдържаше сълзите си, й бяха дошли твърде много. Чуваше безтелесните гласове от толкова далеч, и все пак толкова близо; всички те бяха свързани с хора, които харесваше или обичаше, или мразеше — тези на врага. „Защото са врагове — бе казала тя ожесточено преди няколко минути и едва не се разплака, защото чудесните им приятели Марк Дюбоа и Фоулър бяха изчезнали, изчезнали, изчезнали и, о, Боже, би могъл да бъде Конроу и тогава може би… — Джахан е враг! Сиамаки, Нумир, всички те са врагове.“ А Гавалан бе казал кротко: „Не, не са, Мануела, не истински, те просто си вършат работата…“ Но тази кротост само я предизвика, вбеси я, засили безпокойството й от това, че Старк бе тук, а не в леглото в болницата — операцията бе направена едва снощи, и тя избухна: „Това е игра! За всички вас «Вихрушка» е игра, само една проклета игра! Вие сте просто тайфа момчета, които си играят на войници и мечтаят за слава и ти… и ти…“ И изтича навън, отиде в дамската тоалетна и се разплака. После бурята отмина и тя се ядоса на себе си за това, че е изпуснала нервите си, напомни си, че мъжете са глупави и инфантилни и никога няма да се променят. След това си издуха носа, оправи си грима и косата и отиде да вземе напитките.