Джеймс Клавел - Вихрушка

«Радвам се, че съм тази, която съм» — помисли си Шаразад.

— Здравей, мили Мешанг, изглеждаш чудесно днес, но толкова уморен. О, не бива да работиш толкова много заради нас! Чакай, нека ти налея още лимонов сок и вода, точно както го обичаш.

— Благодаря. — Мешанг се беше излегнал на килимите, подпрян на възглавници, без обувки, и вече ядеше. Беше приготвен малък мангал за изпичане на шиш кебап, а край него имаше двадесет-тридесет чинии с хорищ, ориз, зеленчуци, пресни и захаросани плодове. Зара покани Шаразад да седне на килима до нея.

— Как се чувстваш днес?

— Чудесно, никак не ми е лошо.

— На Зара й беше лошо през цялото време и повръщаше, не като нормална жена. — Лицето на Мешанг помрачня. — Да се надяваме, че ти си нормална, но си толкова слаба… Иншаллах.

Двете жени се усмихнаха, прикривайки отвращението си. Разбираха се една друга.

— Горката — каза Шаразад. — Как мина сутринта ти, Мешанг? Сигурно е ужасно трудно да имаш толкова много работа, да се грижиш за всички нас.

— Трудно е, защото съм заобиколен от глупаци, скъпа сестро. Ако имаш способни служители, подготвени като мене, всичко би било толкова лесно. — «И много по-лесно, ако не беше подлъгала баща ни, измами го, провали се с първия си съпруг и ни опозори с избора си на втори. Толкова терзания си ми причинила, скъпа сестро, ти, с твоето охтичаво лице и тяло, и с глупостта си — на мене, който работех непрекъснато, за да те спася от самата тебе. Слава на Бога, че усилията ми дадоха такива плодове!»

— Сигурно ти е ужасно трудно, Мешанг, аз не бих знаела откъде да започна — рече жена му и си помисли: «Работата се върши лесно, ако знаеш къде са ключовете, банковите сметки и документите на длъжниците… и всички тайни. Не искам да имаме равенство или да гласуваме, защото тогава просто ще трябва да ви изхвърлим и да заемем най-добрите длъжности.»

Тлъстият агнешки хорищ и препеченият златист ориз бяха чудесни, с ароматни подправки — точно както ги обичаше, и Мешанг ядеше с удоволствие. «Не бива да ям прекалено много. Не бива да се уморявам много, преди да ида при малката следобед. Никога не бих си помислил, че една зинаат може да бъде толкова сочна, нито че може да стиска така здраво. Ако забременее, ще се оженя за нея, а Зара да пукне!»

Хвърли поглед към жена си. Тя веднага спря да яде, усмихна му се и му подаде салфетка да избърше мазнината и капките супа от брадата си.

— Благодаря — рече той любезно и пак се съсредоточи върху чинията си. «Като оправя малката, ще поспя един час и ще се върна на работа. Ех, това куче Киа да се беше върнал, имаме много да си поговорим, много неща да планираме. А Шаразад ще…»

— Мешанг, миличък, чу ли слуха, че генералите били решили да направят преврат — попита жена му — и че армията била готова да вземе властта?

— Разбира се, за това се говори по цялата чаршия. — Мешанг потръпна от безпокойство. Беше се застраховал възможно най-добре, в случай че е вярно. — Синът на Мохамед златаря се кълне, че братовчед му, който е телефонист в щаба на армията, чул, че изчаквали, за да дадат възможност на американската специална част да се приближи, и че превратът щял да бъде подкрепен с въздушен десант.

— Парашутисти? — Двете жени бяха шокирани. — Тогава трябва веднага да заминем, Мешанг — възкликна Зара. — В Техеран няма да е безопасно, по-добре да идем в нашата къща на Каспийско море и да изчакаме войната да свърши. Кога можеш да тръгнеш? Ще започна да пригот…

— Каква къща на Каспийско море! Нямаме къща на Каспийско море! — отвърна раздразнено Мешанг. — Нали я конфискуваха с всичката ни собственост, за която сме работили поколения наред? Бог да прокълне крадците! Какво ли не направихме за революцията и моллите през толкова поколения! — Лицето му почервеня. По брадата му покапа храна. — А сега…

— Прости ми, ти си прав, миличък Мешанг, ти си прав както винаги. Прости ми, говорих, без да мисля. Както винаги си прав, но ако нямаш нищо против, бихме могли да идем при чичо ми, ага Мадри, те имат свободна вила на брега, можем да останем там и можем да тръгнем утре…

— Утре? Не ставай смешна! Смяташ ли, че не съм получил достатъчно предупреждения? — Мешанг избърса брадата си, успокоен донякъде от унизителното й извинение, а Шаразад си помисли колко щастлива е била с двамата си съпрузи, които никога не бяха се отнасяли лошо с нея, нито пък й бяха викали. «Как ли е Томи в Ковис или където и да е? Горкият Томи, ако можех да напусна дома си и семейството си и да отида в изгнание завинаги!»