Джеймс Клавел - Вихрушка

— Разбира се, че ние, търговците, сме предупредени! — повтори Мешанг. — Да не сме празноглави глупаци!

— Да, да, разбира се, мили Мешанг — рече успокоително Зара. — Извинявай, исках само да кажа, че се тревожа за безопасността ти и исках да бъда подготвена. — «Колкото и да е противен — помисли си тя, — той е единствената ни защита срещу моллите и отвратителните им Зелени ленти.» — Вярваш ли, че ще има преврат?

— Иншаллах — отвърна той и се оригна. «Каквото и да стане, ще съм подготвен, с Божията помощ. Във всички случаи, който и да победи, ще има нужда от нас, търговците. Винаги са имали нужда от нас и винаги ще имат — можем да бъдем модерни, като който и да е чужденец, и по-умни, поне някои от нас, да не говоря за себе си. Кучият му син Пакнури, дано той и предците му идат в ада, че ни докараха дотук!

Каспийско море? При чичо й Мадри е добра идея, идеално. И аз бих се сетил за това след малко. Зара може да е спаружена и нейната зинаат да е суха като летен прах, но тя е добра майка и съветите й, ако не обръщаш внимание на отвратителното й настроение, са винаги мъдри.»

— Другият слух е, че славният ни бивш министър-председател Бахтияр още се крие в Техеран под защитата и покрива на стария си приятел и колега министър-председателя Базарган — каза Мешанг.

— Ако зелените го хванат там… — ахна Зара.

— Базарган е безполезен. Жалко. Вече никой не му се подчинява и не го слуша. Революционният комитет ще екзекутира и двамата, ако ги хванат.

Шаразад трепереше.

— Джари каза, че тази сутрин на пазара разправяли, че негово превъзходителство Базарган вече бил подал оставка.

— Не е вярно — рече рязко Мешанг и им каза за друг слух, сякаш той беше някаква интимна тайна. — Мой приятел, близък до Базарган, ми каза, че той предложил оставката си на Хомейни, но имамът не я приел и му казал да си стои на мястото. — Той подаде чинията си на Зара да му сипе още. — Стига толкова хорищ, дай ориз.

Тя му сложи и той залапа отново, въпреки че беше почти преял. Най-интересният слух днес, предаван в пълна тайна от ухо на ухо, бе, че имамът бил близо до смъртта, или по естествени причини, или отровен от комунистически агитатори от Туде или муджахидини или ЦРУ, и че, нещо по-лошо — безброй съветски войски чакали на границата да минат отново в Азербайджан, а после към Техеран, веднага щом той умре.

«Очакват ни само смърт и нещастия, ако това е вярно — помисли си той. — Не, това няма да се случи, не може да се случи. Американците няма никога да оставят Съветите да ни завладеят, не могат да допуснат те да контролират Ормузкия проток — дори Картър ще разбере това! Не. Но да се надяваме, че първата част на слуха е вярна, че имамът бързо ще иде в рая.»

— Да бъде Божията воля — рече той набожно, махна на слугите да излязат и когато останаха сами, насочи цялото си внимание към сестра си. — Шаразад, разводът ти е уреден, остават само формалностите.

— О — възкликна тя и изведнъж застана нащрек. Мразеше брат си за това, че нарушава спокойствието й. Главата й забръмча: Не искам да се развеждам, Мешанг можеше да ни даде пари от всичките си швейцарски сметки и да не се държи така гадно с Томи, и можехме да заминем — не бъди глупава, не можеш да заминеш без документи и да идеш в изгнание, а Томи те остави, решението бе негово. Да, но Томи каза, че ще е само за месец, нали, че ще чака един месец. За един месец могат да станат много неща.“

— Разводът ти не е проблем. Нито пък да се омъжиш отново.

Тя го погледна изумена, безмълвна.

— Да, уговорих зестрата, много по-добра е, отколкото очаквах… — Понечи да каже: „за два пъти разведена жена с дете на неверник“, но тя му бе сестра, а партията беше чудесна, и не каза нищо. — Сватбата ще бъде следващата седмица, а той ти се възхищава от години. Негово превъзходителство Фаразан.

За миг двете жени не повярваха на ушите си. Шаразад почувства как я облива гореща вълна. Обърка се. Кейван Фаразан бе от богата търговска фамилия, двадесет и осем годишен, красив, неотдавна се бе върнал от Кеймбридж, винаги бяха приятели с него. — Но… но аз мислех, че Кейван ще се же…

— Не Кейван — отвърна Мешанг, раздразнен от глупостта й. — Всеки знае, че Кейван ще се сгодява. Дарануш! Негово превъзходителство Дарануш Фаразан.

Шаразад се вцепени. Зара ахна и се опита да прикрие неволния си жест. Дарануш беше бащата, овдовял наскоро, втората му жена бе умряла при раждане като първата. Беше много богат, държеше монопола за събиране на боклука в целия район на пазара.