Джеймс Клавел - Вихрушка

— Кълна се, че няма друг Бог, освен Бог и Мохамед е неговият Пророк…

Когато молитвата свърши, настъпи пълна тишина. Всички чакаха. Моллата извика високо:

— Бог, Коранът и Хомейни! — После мина през портите и тръгна към Ковис. Селяните покорно го последваха.

Старк потръпна, ядосан на себе си. Омразата на този молла бе толкова силна, че чак избиваше през порите му. А толкова голяма омраза не можеше да не унищожи някого или нещо. „Ако аз полетя, може да стане още по-лошо. Ако определя някого или помоля доброволец, ще натопя хората си. А това е моя отговорност.“

— Ще трябва аз да летя с него — промърмори той. Няма как.

Околностите на Ленгех: 6,42 сутринта.

212 с двама пилоти и пълен товар от тринадесет пътници, изпълняваше редовен полет към Ормузкия проток от базата на С-Г в Ленгех, насочвайки се над спокойните води на Залива към разработеното от французи петролно поле Сири. Слънцето току-що се бе издигнало над хоризонта и обещаваше още един чудесен, безоблачен ден, въпреки че омарата, обичайна за Залива, намаляваше видимостта до няколко мили.

— Хеликоптер EP-HST, тук контролният радар на Киш. Завийте на 260 градуса.

Подчинявайки се, хеликоптерът се насочи по новия си курс.

— 260 на 300 — отговори Ед Воси.

— Поддържайте триста. Докладвайте на Сири.

За разлика от радарите в по-голямата част от Иран този тук беше добър, със станции на островите Киш и Лаван, обслужвани от отлично обучени от Военновъздушните сили на САЩ оператори на Иранските военновъздушни сили — и двата края на Залива бяха еднакво стратегически важни и еднакво добре поддържани.

— HST, прието.

Ед Воси беше американец, бивш военен летец, тридесет и две годишен, със спортна фигура.

— Днес радарът е нестабилен, а, Скраг? — попита той другия пилот.

— Аха. По-добре е така.

Сега пред тях беше малкият остров Сири — безплоден, пуст и незначителен, с неголямо мръсно временно летище, няколко бараки за персонала, обслужващ добива на петрол, няколко огромни резервоара за съхраняване на нефт, пълнени от прокарани по морското дъно тръбопроводи, които идваха от сондажните кули на север в Залива. Островът се намираше на около шестдесет мили от иранския бряг, близо до границата, която разделяше Ормузкия проток и водите на Иран от тези на Оман и Емирствата. Хеликоптерът направи плавен вираж точно над петролните резервоари и се насочи на запад към първата си спирка на няколко мили по-нататък, върху петролната платформа Сири Три. Понастоящем находището имаше шест работещи сонди, всички управлявани от френския полудържавен консорциум „ЕПФ“, който бе разработил този басейн за „Иран Ойл“ срещу бъдещи доставки на петрол.

— Радарен контрол Киш, HST е над Сири на 300 метра — обади се Ед Воси в микрофона.

— Прието, HST. Поддържай триста — дойде веднага отговорът. — Докладвайте, преди да започнете снижаването. Имате трафик пред вас, излитат в десет часа.

— Виждаме ги. — Двамата пилоти наблюдаваха полета на четирите, събрани в плътно ядро, реактивни изтребители — те минаха покрай тях и се извисиха в небесата на път към устието на пролива.

— Бързат — забеляза по-възрастният мъж и се намести на седалката.

— Има си хас. Погледни ги само! Исусе, те са F15 на Военновъздушните сили на САЩ! — учуди се Воси. — По дяволите, не знаех, че в този район има от тях. Виждал ли си ги преди, Скраг?

— Не, приятелю — отвърна Скрагър, също толкова заинтригуван, докато настройваше силата на звука в слушалките си. Шестдесет и три годишен, той беше най-старият пилот на С-Г, старши пилот в Ленгех, съсухрен дребен мъж, много слаб, много жилав, с прошарена посивяваща коса и хлътнали светлосини очи, които сякаш винаги изучаваха хоризонта. Говореше с австралийски акцент.

— Бих искал да знам какво става, по дяволите. Радарът е подозрителен като кенгуру в торба и това е вече третият полет, който виждаме, откакто излетяхме, макар и първият на янки.

— Сигурно е отряд със специално назначение, Скраг. Или ескортиращи изтребители, които Щатите са изпратили, на Саудитска Арабия с АУАКС 7 7 Система на Военновъздушните сили на САЩ за откриване на бомбардировачи, летящи на много малка или голяма височина. — Б.пр. .

Скраг седеше на лявата седалка в ролята си на обучаващ командир. Обикновено 212 използуваше конфигурация с един пилот на дясната седалка, но Скрагър беше приспособил машина с двойно управление за тренировъчни цели.

— Е — забеляза той през смях, — щом още не сме видели „Миг“-ове, сме добре.