Джеймс Клавел - Вихрушка

— Защо не използувате някой от вашите аероплани? Ние можем да ви осигурим щур…

— Не. Един от вашите хеликоптери с ваш персонал. По пладне.

Старк се обърна към моллата.

— Съжалявам, но приемам заповеди само от „Иран Ойл“ чрез нашия управител на базата и техния представител за района Есвандиари. Ние имаме договор с тях и те имат изключителни…

— Машините, с които летите, са ирански — прекъсна го моллата грубо. Изтощението и болката му се надигаха отново и той искаше да приключат разговора. — Ще ни осигурите хеликоптер, както поискахме.

— Те са с иранска регистрация, но са собственост на „С-Г Хеликоптърс Лтд.“ от Абърдийн.

— С иранска регистрация, в иранското небе, заредени с ирански бензин, с разрешение от иранци, обслужващи иранските сонди, които добиват ирански петрол, за Бога. Те са ирански! — Тънките устни на Хусаин се разкривиха. — Есвандиари ще даде необходимите нареждания за полета по пладне. Колко време ще ви трябва, за да обиколите всички ваши площадки?

След кратка пауза Старк отговори:

— Може би шест часа полетно време. Колко смятате да се бавите при всяко кацане?

Моллата само го погледна.

— След това искам да летим над тръбопровода за Абадан и да кацнем, където аз избера.

Очите на Старк се разшириха. Той погледна полковника, но видя, че Пешади демонстративно наблюдава спиралата от дим, излизаща от цигарата му.

— Това ще е по-трудно, молла. Ще са ни нужни разрешения. Радарът не работи и по-голямата част от въздушното пространство се контролира от Службата за управление на полетите в Киш, а тя е, ъ-ъ, контролирана от военновъздушните сили.

— Ще получите всички необходими разрешения — увери го Хусаин и без да се помръдва, извърна поглед към Пешади.

— В името на Бога, ще се върна на обед: ако застанете на пътя ми, стрелбата ще започне.

Старк чувствуваше как бие сърцето му, и моллата също, също и Пешади. Но само моллата беше доволен — нямаше защо да се тревожи, той беше в ръцете на Бога, вършеше Божие дело, подчиняваше се на заповед: „Настъпвай срещу врага по всякакъв начин. Бъди като водата, която тече по склона. Настъпвай срещу бента на узурпатора шах, на неговите лакеи и въоръжени сили. Ние трябва да ги победим с кураж и с кръв. Настъпвай срещу тях по всякакъв начин, ти вършиш Божие дело…“

Вятърът блъсна прозореца и всички неволно погледнаха натам и към нощта зад стъклото. Небето още беше тъмно, звездите блестяха, но на изток се надигаха проблясъците на зората, слънцето беше точно под хоризонта.

— Ще се върна по обед, полковник Пешади, сам или с хората си. Изберете — каза Хусаин тихо. Старк почувствува заплахата — или обещанието — с цялото си същество. Моллата продължи: — Но сега, сега е време за молитва. — Надигна се с усилие, ръцете му още горяха, гърбът, главата и ушите чудовищно го боляха. За момент помисли, че ще припадне, но се пребори със замайването и болката и излезе. Пешади стана.

— Направете каквото поиска. Моля ви! Това е временно отстъпление и временен компромис — докато получим окончателните заповеди от законното правителство на Негово императорско величество и спрем цялата тази безсмислица. — Той запали цигара от цигарата, ръцете му трепереха. — Няма да имате проблеми. Той ще осигури необходимите разрешения, така че това ще бъде един обикновен ВИП полет. Обикновен. Трябва да се съгласите, защото е очевидно, че не мога да позволя военен самолет да обслужва един молла, особено Хусаин, който е известен с подмолната си противодържавна дейност! Разбира се, че не мога. Това е блестяща хитрост от моя страна и вие няма да я провалите! — Пешади ядосано смачка цигарата в препълнения пепелник — от тютюневия дим не можеше да се диша. Той изкрещя: — Чухте какво каза моллата. По обед! Сам или с хората си. Искате ли да се пролее още кръв? А?

— Разбира се, че не.

— Добре. Тогава правете каквото ви се казва! — Пешади изфуча навън.

Старк мрачно отиде до прозореца. Моллата беше застанал до портата с вдигнати ръце и като всеки мюезин от кое да е минаре, на всяко зазоряване в ислямския свят, приканваше правоверните на първа молитва на почитания от векове арабски език:

— Елате на молитва, елате, за да успеете, молитвата е по-добра от съня. Няма друг Бог, освен Бог…

И докато Старк наблюдаваше тази сцена, Пешади набожно зае мястото си начело на мъжете от базата и всички послушно и с очевидно задоволство се заизсипваха от казармите. Войниците оставяха пушките си на земята, селяните оттатък оградата клякаха също така набожно. После, следвайки моллата, всички се обърнаха към Мека и започнаха задължителните поклони. Просваха се на земята и изричаха Шахадата.