Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ето ти кафето, скъпи.

Той го пое мрачно и седна на стола с лице към нея, без да я поглежда. Кафето беше превъзходно и горещо, но не можа да премахне противния вкус в устата му и Том го остави почти недокоснато, стана и отиде да си вземе пилотското яке. „Слава Богу, че днес трябва да превозя хеликоптера до Ковис — каза си той. — По дяволите всичко!“

— Кога ще те видя, мили, кога се връщаш?

Той се видя как повдига рамене, мразеше се, искаше да я вземе в прегръдките си и да й каже колко дълбоко я обича, но беше изживял тази агония вече четири пъти през последните два дни, а Шаразад беше все така неумолима и непреклонна, също като брат си.

— Да напусна Иран? Да напусна дома си завинаги? О, не мога, не мога!

— Но то няма да е завинаги, Шаразад. Ще прекараме известно време в Ал Шаргаз и после ще отидем в Англия, ти ще обикнеш Англия и Шотландия, а и Абър…

— Но Мешанг казва, че…

— Да пукне тоя Мешанг! — изкрещя той, видя страха й и това превърна гнева му във влудяваща ярост. — В името на Христа, Мешанг не е Всемогъщият Бог! Какво, да го вземат дяволите, знае той? — И тя се беше разхълцала като ужасено дете, свивайки се по-далеч от него. — О, Шаразад, съжалявам… — Прегръщаше я и монотонно й напяваше за любовта си към нея и че няма от какво да се страхува в неговите прегръдки.

— Томи, чуй ме, скъпи, ти беше прав и аз сбърках, грешката беше моя, но аз знам какво да правя: утре ще ида и ще се срещна с Мешанг, ще го убедя да ни даде позволение и… Какво има?

— Не си чула и дума от това, което казах.

— О, чух, да, наистина слушах много внимателно, моля те, не се вбесявай отново, ти си прав, разбира се, да се ядосваш, но аз слу…

Той отново кипна.

— Не чу ли какво каза Мешанг? Ние нямаме никакви пари — парите свършиха, със сградата е свършено, той има пълен контрол над средствата на семейството, пълен, и докато ти не му се подчиниш, на него, а не на мен, няма да получиш нищо повече. Но това няма значение, аз мога да печеля достатъчно и за двама ни! Мога! Работата е там, че трябва да напуснем Техеран. Да заминем за… за съвсем малко.

— Но аз нямам никакви документи, нямам, Томи, и още не мога да получа, и Мешанг е прав, като казва, че ако напусна страната без документи, те никога няма да ме пуснат обратно, никога, никога.

Отново сълзи и отново спорове, без да може да проникне в съзнанието й, още сълзи, после в леглото напразно се опитваха да заспят — сънят бягаше и от двамата.

— Можеш да останеш тук, Томи. Защо да не можеш да останеш тук, Томи?

— О, Господи, Шаразад! Мешанг беше съвсем ясен. Аз не съм желан и чужденците ще бъдат изгонени. Ще отидем някъде другаде. В Нигерия или Абърдийн, някъде другаде. Приготви един куфар. Ще се качиш на 125 и ще се срещнем в Ал Шаргаз — ти имаш канадски паспорт. Ти си канадска гражданка!

— Но аз не мога да напусна без документи — зарида и захълца тя, повтаряйки отново и отново същите аргументи и пак сълзи.

После, вчера сутринта, мразейки се, изостави гордостта си и отиде на пазара да увещава и да умилостивява Мешанг — беше обмислил внимателно всичко, което щеше да му каже, но се изправи пред стена, висока до небето. И още по-лошо.

— Баща ми държеше контролния пакет в компанията, който аз, естествено, наследявам.

— О, но това е чудесно, Мешанг, това променя нещата.

— Изобщо нищо не променя. Същественото е как ти възнамеряваш да платиш дълговете си, да плащаш на бившата си жена и да издържаш сестра ми и детето й, без голямо преливане на милостиня.

— Работата ми не е милостиня, Мешанг, не е милостиня. Тя може да бъде извънредно доходна и за двама ни. Не ти предлагам съдружие или нещо подобно, аз ще работя за теб. Ти нямаш понятие от хеликоптерния бизнес, а аз го познавам идеално. Мога да движа новата компания вместо теб, да я направя печеливша веднага. Познавам пилотите и знам какво да правя, познавам целия Иран и повечето от нефтените полета. Това би решило всичко и за двама ни. Бих работил като дявол, за да защитя семейните интереси, ще останем в Техеран, Шаразад ще може да роди бебето тук и…

— Иранската държава ще иска само ирански пилоти, имам уверението на министър Киа. Сто процента.

Внезапно му стана ясно — неговата вселена се разпадаше.

— А, сега разбирам. Никакви изключения и по-специално, за мен.

Мешанг пренебрежително вдигна рамене.

— Зает съм. И за да бъда откровен, ще ти кажа: ти не можеш да останеш в Иран. В Иран ти нямаш бъдеще. Извън Иран пък Шаразад няма бъдеще, заради което да си струва да остане с теб, а тя никога няма да замине за постоянно в изгнание, което ще стане, ако тя тръгне с теб без моето съгласие и без редовни документи. Ето защо трябва да се разведеш.