Джеймс Клавел - Вихрушка

— Обясни му пак, Том — каза Жан-Люк сърдито.

— Той вече ти каза „не“, на мен също, така че отговорът е „не“, а и без това вече е дяволски късно! Всички ли сте готови, Фреди?

— Да! — извика Еър раздразнено. — Чакаме цял час, че и отгоре!

Локхарт се запъти мрачно към Ничак хан, който беше чул сърдития разговор и наблюдаваше със скрито задоволство объркването на чужденците. До Ничак хан стоеше човек от Зелените ленти — Локхарт предполагаше, че е от комитета — и няколко селяни. Останалите се бяха оттеглили следобед. „В гората“ — помисли си той, устата му пресъхна.

— Каландар, ние сме почти готови.

— Както Бог пожелае.

— Фреди, последния товар, веднага! — извика Локхарт. После свали шапката си и всички направиха същото, докато Еър, Родригес и двамата механици изнасяха импровизирания ковчег през снега от хангара и внимателно го натовариха на 212 на Жан-Люк. Когато всичко свърши, Локхарт отстъпи встрани.

— Хората за Шираз на борда.

Той се сбогува с Мимо, Джеспер, заварчика и помощника на Джеспер, докато те се качваха на хеликоптера и се настаниха сред багажа, резервните части и ковчега. Мимо Сера и италианският му заварчик се прекръстиха нервно, после затегнаха предпазните си колани.

Жан-Люк се качи на пилотската седалка, Родригес седна зад него. Локхарт се обърна към останалите.

— Всички на борда!

Внимателно наблюдавани от Ничак хан и Зелените ленти, останалите също се качиха на хеликоптерите. Еър пилотираше „Алуета“, Клаус Швартенегер — 206, всички места бяха заети, резервоарите бяха пълни, багажниците също бяха пълни до горе с карго, външните плъзгащи се транспортери бяха наблъскани с резервни лопатки за машините. 212 на Локхарт беше натъпкан над допустимия максимум.

„Докато стигнем до Ковис, ще сме изразходвали много гориво — но както и да е, целият път е по надолнище“ — беше казал Том на всички пилоти на инструктажа.

Сега стоеше сам на снега на Загрос Три, всички бяха в машините със затегнати колани, вратите бяха затворени.

— Запусни! — нареди той. Напрежението му нарастваше. Беше казал на Ничак хан, че сега той е ръководител на полетите.

Ничак хан и Зелените ленти се приближиха до него.

— Младият пилот, онзи, който беше ранен, къде е той?

— Кой? А, Скот? Ако не е тук, сигурно е в Шираз, каландар — каза той и видя как ярост нахлува в лицето на възрастния мъж, а човекът от Зелените ленти зяпна. — Защо?

— Не е възможно! — каза младежът от Зелените ленти.

— Не го видях да се качва, така че трябва да е с някой от предишните полети…

Локхарт трябваше да надвиква нарастващия шум на двигателите, всичките вече на максимална мощност.

— … на предишен полет, когато бяхме на сонда „Роза“ и „Мария“, каландар. Защо?

— Не е възможно, каландар — повтори младежът от Зелените ленти изплашено. — Наблюдавах внимателно!

Локхарт пропълзя под въртящите се лопати, отиде до прозореца на пилотската кабина на 212 на Жан-Люк и извади дебел бял плик.

— Вземи, Жан-Люк! Bonne chance — извика той и му го подаде. — Излитай!

За секунди видя проблясък от усмивка и побягна встрани от машината. Жан-Люк включи на максимална мощност, за да излети бързо и хеликоптерът се издигна и отлетя. Вълната от сняг, повдигната от витлата, заля дрехите му и тези на селяните, шумът от двигателите заглуши виковете на каландара.

В същия момент — пак както се бяха уговорили — Еър и Швартенегер запуснаха двигателите си, раздалечавайки се един от друг за безопасност, преди да започнат бавно изкачване към дърветата. Локхарт стискаше палци. После разяреният младеж от Зелените ленти го хвана за ръкава и го завъртя към себе си.

— Вие излъгахте — кресна той. — Излъгахте каландара! Младият пилот не е напуснал! Щях да го видя, наблюдавах внимателно! Кажете на каландара, че сте го излъгали!

Локхарт рязко се отскубна от младежа. Знаеше, че всяка спечелена секунда означава безопасност за приятелите му.

— Защо да лъжа? Ако младият пилот не е в Шираз, значи е още тук! Претърсете лагера, претърсете хеликоптера — хайде, нека първо да претърсим моя хеликоптер! — Той тръгна към 212 и застана при отворената врата. С крайчеца на очите си виждаше 212 на Жан-Люк, вече над върховете на дърветата и машината на Еър — така претоварена, че едва смогваше да лети, а 206 — все още ниско. — Кълна се във всички имена на Бога, нека да го претърсим — викна той. Искаше да отвлече вниманието им от бягащите хеликоптери към себе си и тайно се надяваше, че ще претърсват не неговия хеликоптер, а лагера. — Как може да се крие човек тук? Невъзможно е. А какво ще кажете за офиса и ремаркетата? Може би той се крие в…