Джеймс Клавел - Вихрушка

— Човекът на пазара ми каза, че никъде не се продава официално и дори пиенето в западните хотели сега е строго забранено.

— Това няма да продължи дълго, хората няма да издържат. Фундаментализмът също — отбеляза Петикин. — Не могат, не и в Персия. Исторически погледнато, шаховете винаги са били толерантни, и защо не? В продължение на три хиляди години Персия е била известна с красотата на жените си — погледни Азадех и Шаразад — и с лозята и вината. Какво ще кажеш за Омар Хаям и „Рубаят“ — не е ли това химн на виното, жените и песента? Да живее Персия, това ще ви кажа.

— Персия звучи много по-добре, отколкото Иран, Чарли, много по-екзотично, така както беше, когато за първи път дойдохме тук, и много по-хубаво — отвърна Джени. За момент тя се разсея от избухналата отново стрелба, после продължи припряно, за да прикрие нервността си. — Шаразад ми каза, че те самите винаги са я наричали Иран, или Айран. Изглежда, че Персия са я наричали древните гърци, Александър Велики и тъй нататък. Повечето персийци бяха щастливи, когато Реза шах издаде декрета, че отсега нататък Персия ще се нарича Иран. Благодаря ти, Дънкан. — Тя пое чашата с вино, полюбува се на цвета му и се усмихна.

— Всичко е великолепно, Джен — каза той и леко я притисна.

Виното беше ароматно. Както и паят. Но те не бяха радостни. Толкова неща ги тревожеха. Минаха още танкове. Пак имаше стрелба. Червените отблясъци над Джалех се разширяваха. Далечен рев на тълпи. Внезапно, по средата на десерта — фруктова салата с бишкоти и крем, един от любимите десерти на Макайвър — нахълта Ногър Лейн, един от пилотите им. Олюляваше се, дрехите му бяха изпокъсани, придържаше едно момиче. Тя беше висока, чернокоса и черноока, раздърпана и в шок, фъфлеше патетично на италиански; единият ръкав на палтото й бе почти откъснат, дрехите, лицето, ръцете и косата й бяха мръсни, сякаш бе паднала в някоя канавка.

— Бяхме приклещени между… между полицията и някаква гадна паплач — бързо каза Ногър, почти в несвяст. — Някой педераст ми беше източил резервоара и… но тълпата, сигурно бяха хиляди, Мак! За момент всичко беше нормално, после всички се втурнаха да бягат и те… тая паплач, излязоха от една странична улица, мнозина имаха пушки… и този ужасен рев: „Аллах-ул акбар, Аллах-ул акбар“, от който се смразяваш от ужас… после… после камъни, запалителни бомби, сълзотворен газ и какво ли не, когато полицията и войската пристигнаха. И танкове. Видях три и си помислих, че копелетата ще се разпръснат. После някой от тълпата започна да стреля, след това всички и… трупове, трупове навсякъде. Хукнахме да се спасяваме, после ни забелязаха някакви гадове и започнаха да викат „Американски сатани“ и ни нападнаха, приклещиха ни в една уличка. Опитах се да им кажа, че аз съм англичанин, а Паула италианка, а не… но те се нахвърлиха върху мен и… и ако не беше един молла, огромно мъжище с черна брада и черен тюрбан… та този… този педераст им каза да се дръпнат и, Господи, те ни пуснаха да си вървим. Той ни наруга и ни каза да се чупим… — Ногър сграбчи чашата уиски и жадно го изгълта, опитвайки се да си поеме въздух. Ръцете и коленете му трепереха неудържимо, но той не ги забелязваше. Макайвър, Джени и Петикин го слушаха ужасени. Момичето хълцаше тихо.

— Никога, никога не съм попадал в кошмар като този, Чарли — продължи Ногър Лейн потресен. — Войниците бяха млади като сганта и всички изглеждаха изплашени до смърт. Прекалено много им идва нощ след нощ тълпите крещят и хвърлят камъни… Саморъчна запалителна бомба улучи един войник в лицето и той лумна в пламъци, закрещя… и после тези копелета ни заклещиха и започнаха да малтретират Паула, нахвърлиха се върху нея, опипваха я, късаха й дрехите… Полудях и успях да хвана едно от тия животни и му размазах лицето — сигурен съм, че го заболя, натиках му носа между очите и ако не беше този молла…

— Успокой се, момчето ми — обади се Петикин загрижено, но младежът не му обърна никакво внимание и забързано продължи:

— … ако не беше този молла, който ме издърпа, щях да продължа да го удрям, докато не станеше на кайма. Исках да му извадя очите — Бога ми, опитах се, сигурен съм, че го направих… Исусе Христе, никога не съм убивал с голи ръце, никога не съм искал, до тази вечер, но сега поисках и щях да го направя…

Ръцете му трепереха. Той отмахна косата от очите си, гласът му стана остър, по-силен.

— Онези копелета, те нямаха право да ни докосват, но сграбчиха Паула и… и… — Сълзите го давеха, устата му се отваряше, но не излизаха никакви думи, в ъгълчетата й изби пяна. — И… и убивам… Исках да го убияяя…