Джеймс Клавел - Вихрушка

Тя се потопи още по-надолу във ваната, после се протегна и завъртя крана на горещата водя. Рукна вряла струя.

— Толкова ми е хубаво — промърмори Шаразад, обвита в гъстата ароматна пяна и приятно топлата вода. — Наистина се радвам, че пожела да останеш.

Миналата вечер, когато Азадех, Ерики и Чарли стигнаха до апартамента на Макайвър, вече се беше стъмнило. Там намериха Гавалан, така че за тях нямаше място — Азадех беше твърде уплашена, за да поиска да остане в апартамента на баща си, дори и с Ерики — затова попита Шаразад дали може да се пренесе при нея, докато Локхарт се върне. Шаразад веднага се съгласи, радостна, че ще има компания. Всичко щеше да се уреди, когато след вечеря наблизо внезапно се чу стрелба. Тя подскочи.

— Не се тревожи, Азадех — каза Макайвър. — Просто няколко горещи глави се охлаждат, вероятно празнуват. Не чухте ли заповедта на Хомейни да се предадат всички оръжия?

Всички кимнаха.

— Ще се подчинят на имама — обади се Шаразад. — Винаги говореше за Хомейни като за „имама“, свързваше го с Дванадесетте имама на шиитството, преките потомци на пророка Мохамед, представяше го като полубожество, а това си беше чисто кощунство. — Това, което извърши имамът, е истинско чудо, нали? Свободата ни наистина е Божи дар.

После беше толкова топло и уютно, в леглото с Ерики, но той беше странен и замислен, не беше този Ерики, когото тя познаваше.

— Какво се е случило?

— Нищо, Азадех, нищо. Тази вечер не остана време да говоря с Мак или Гавалан, но утре ще съставим план как да се измъкнем от това положение, а сега спи, мила.

През нощта тя на два пъти се събужда, разтреперана и ужасена, от собствените си викове — беше сънувала кошмари.

— Няма нищо, Азадех, тук съм — успокои я Ерики. — Било е само сън, сега си в пълна безопасност.

— Не, не, не сме в безопасност. Не се чувствам в безопасност, Ерики. Какво става с мен? Да се върнем в Табриз или да избягаме далеч, далеч от тези ужасни хора.

А на сутринта Ерики тръгна с Макайвър и Гавалан, а тя остана да поспи още малко, но сънят не я ободри. Останалата част от деня прекара унесена или в слушане на новини от Шаразад как е ходила в Галег Морги, или в изслушване на текущия поток от слухове от слугите: още много генерали разстреляни, много нови арести, затворите били разбити от тълпите, а хотелите на западни туристи — подпалени и обстрелвали. Слухове как Базарган е поел юздите на правителството, за открито въстание на муджахидини на юг, въстание на кюрдите на север, обявяване на независимост от Азербайджан, номадските племена кашкаи и бахтияри отхвърлят игото на Техеран; всички предават оръжието си и никой не предава оръжието си. Слухове, че министър-председателят Бахтияр е пленен и разстрелян, или е избягал в планините или в Турция, или в Америка; че президентът Картър подготвя нахлуване или Картър признава правителството на Хомейни; за струпване на съветски войски на границата, готови за нахлуване, или че Брежнев идва в Техеран, за да поздрави Хомейни; че шахът се приземява в Кюрдистан, подкрепян от американски войници, или че умира в изгнание.

После Азадех отиде да обядва с родителите на Шаразад в къщата на Бакраван близо до пазара. Презираше чадора, който Шаразад беше настояла да носи, и всичко, което той олицетворяваше. Още слухове в огромната семейна къща, но сега — доброжелателни, без страх и абсолютно надеждни. Изобилие, както винаги, точно както в нейния собствен дом в Табриз, усмихнати слуги, безопасност и благодарности към Бога за победата, както им беше казал весело Яред Бакраван. Сега, когато отваряха пазара, а всички чуждестранни банки се затваряха, бизнесът щеше да върви така добре, както преди установяването на неверническите закони на шаха.

Следобед двете приятелки се върнаха в апартамента на Шаразад пеша, увити в чадорите. Нямаше проблеми, всички мъже се отнасяха към тях с уважение. Пазарът беше пълен с хора, но почти нямаше какво да се купи, макар че всеки търговец обещаваше изобилие от стоки, готови да пристигнат с камион, влак или самолет — пристанищата били задръстени от стотици кораби, натоварени със стока. На улицата хиляди хора вървяха в различни посоки и името на Хомейни беше в устата на всички с напевното „аллах-ул акбар“, почти всички мъже и момчета бяха въоръжени, само старците не. На някои места Зелените ленти ръководеха движението вместо полицията. Правеха го по рискован и любителски начин или просто стояха с агресивен вид. На други места имаше полиция както обикновено. Два танка, карани от войници, преминаха с грохот, натоварени с гроздове гвардейци и цивилни, които махаха на пешеходците.