Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

Изол извади от чантата си книгата на Том Бойд, която беше намерила в салона за чай в Италия. Тя прелисти страниците, докато стигна до снимката на Лука Бартолети и неговата приятелка Стела, каращи скутер из улиците на Рим.

Никога не преставай да ме обичаш , беше написала младата италианка. Точно това имаше желание да каже и тя на Джимбо…

Извади ножица от ученическия си несесер, както и тубичка лепило и на свой ред използва белите страници, за да залепи на тях най-хубавите снимки, направени през четирите седмици щастие, което беше преживяла с него. Букет от спомени, обогатен с билетите за спектаклите и за изложбите, които бяха споделили: ретроспекцията на Тим Бъртън в „МоМА“, музикалната комедия „Чикаго“ в „Амбасадор Тиътър“, както и всички филми, които бе открила благодарение на него във филмотеката на Ню Йорк: „Дони Дарко“, „Реквием за една мечта“, „Бразилия“…

Работи през цялата нощ и вложи сърцето си в това, което направи. В ранната утрин, със зачервени очи и разнебитена глава, спря в пощенската станция, намираща се в административната сграда, за да купи дебел плик, в които да сложи книгата с тъмносинята кожена подвързия и да я изпрати в Съединените щати.

Били се събуждаше бавно. Все още с респиратор, тя не можеше да говори заради сондата за интубиране, която препречваше трахеята й.

— Ще я махнем до няколко часа — увери я Клузо.

Той провери малките електроди, които беше поставил на гърдите й, за да стимулира сърцето в случай на забавяне на сърдечния ритъм.

— Никакъв проблем в това отношение — каза той.

Усмихнах се на Били, тя ми отговори с намигане. Всичко вървеше добре.

— Трябва да бързам! — оплака се момичето, като се преобличаше. — Каза ми, че си нагласил будилника!

Тя намъкна полата, нахлузи обувките и закопча блузата.

Младият мъж в леглото я гледаше и се усмихваше доволно.

— Ако искаш да ми се обадиш, имаш номера ми… — каза тя и отвори вратата на стаята.

— ОК, Кристи.

— Казвам се Кари, нещастнико!

Джеймс Лимбо — наричан Джимбо — се усмихна широко. Стана и се протегна, без да се опитва нито да се извини, нито да я задържи. Излезе от стаята и отиде да си приготви закуска.

По дяволите, няма кафе! — измърмори той, отваряйки кухненския шкаф.

Погледна през прозореца и видя Кари Някоя-си, която вървеше нагоре по улицата към Хюстън Стрийт.

Добър удар. Е, средна работа… 6 от 10 — отсъди той и се нацупи. Във всеки случай не достатъчно, за да повтори.

Вратата на апартамента се отвори и Джонатан, неговият съквартирант, влезе с две чаши кафе.

— Срещнах пощенския раздавач долу — каза той и посочи с глава към пакета, който носеше под мишница.

— Благодаря — каза Джимбо, като взе плика и своето двойно кафе лате с карамел.

— Дължиш ми 3.75 долара — възрази Джонатан. — Плюс ония 650 за наема, които ти дадох назаем преди две седмици.

— Да, да — отвърна уклончиво Джимбо, докато гледаше адреса на плика.

— Това е от Изол Парк, нали?

— В какво се забърквам? — запита Джимбо и отвори пакета, в който беше книгата на Том Бойд.

Странно нещо , помисли си, докато разлистваше романа и разглеждаше снимките, залепени от последните му притежатели.

— Знам, че не ти пука за мнението ми — поде Джонатан, — но искам да ти кажа нещо: не се отнасяш добре към Изол.

— Наистина не ми пука за мнението ти — съгласи се Джимбо и отпи глътка кафе.

— Оставила е още съобщения на телефонния секретар. Тревожи се за теб. Ако искаш да скъсаш с нея, поне си направи труда да й го кажеш направо. Защо си такъв с жените? Какъв ти е точно проблемът?

— Проблемът ми е в това, че животът е кратък и че всички ще пукнем, това обяснение стига ли ти?

— Не, не виждам връзката.

— Искам да стана режисьор, Джонатан. Животът ми, това са филмите и нищо друго. Знаеш ли какво е казал Трюфо? Киното е по-важно от живота. Е, и аз мисля така. Не искам привързване, не искам сополанчета, не искам брак. Всеки може да бъде добър съпруг и добър глава на семейство, но има само един Куентин Тарантино и само един Мартин Скорсезе.

— Хм… нещо ти хлопа дъската, старче…

— Толкова по-зле за теб, ако не разбираш. Зарежи! — отвърна Джимбо и се измъкна, за да отиде в банята.

Взе си душ и бързо се облече.

— Добре, изчезвам — подхвърли той, като си вземаше чантата. — Имам лекция на обяд.