Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

— Това е то! И не забравяй нае…

Твърде късно, вратата се хлопна.

Джимбо беше гладен. Купи си от „Мамунс“ фалафели в арабски хляб, които изяде по път към факултета по режисура. Тъй като беше подранил, спря в кафенето до сградата на училището, за да си вземе една кока-кола. На бара отново разгледа книгата с готическа корица, която му беше подарила Изол. Младата и красива корейка беше секси и интелигентна. Двамата добре се бяха забавлявали, но сега тя ставаше досадна с тия сладникави снимки.

Но книгата го заинтригува. „Трилогията на ангелите“? Нещо му говореше… Помисли и си спомни: беше чел във „Варайъти“, че правата върху романа бяха откупени и щеше да се снима филм. Но защо това копие беше в такова състояние? Стана от столчето си и седна пред един от компютрите, поставени на разположение на клиентите. Написа няколко ключови думи за Том Бойд и попадна на хиляди сведения. Ограничи търсенето до последните седем дни и откри, че някой беше наводнил дискусионните форуми с надеждата да получи един особен екземпляр, в който половината страници бяха чисто бели.

И този екземпляр беше именно книгата, която беше в неговата чанта!

Излезе на тротоара, като продължаваше да обмисля наученото. И точно тогава му хрумна една идея.

„Керуак & Со. Букселър“ беше малка книжарница на „Грийн Стрийт“, специализирана в антикварни книги.

В черен костюм по мярка и с тъмна вратовръзка, Кенет Андрюс добави на витрината една книга, която наскоро беше придобил след бурен спор между наследниците на възрастна колекционерка: екземпляр от „Слез на земята, Мойсей“, подписан от Уилям Фолкнър. Книгата намери своето място между оригинално издание на Скот Фицджералд, автограф, поставен под стъкло, на сър Артър Конан Дойл, афиш за изложба, подписан от Анди Уорхол и черновата на песен на Боб Дилан, написана върху бележка от ресторант.

Кенет Андрюс се грижеше за своя магазин вече почти петдесет години. Беше познал героичните времена на литературната бохема, когато през 50-те години Селото беше седалището на бийт поколението, на поети и певци. Но с увеличаването на наемите авангардните артисти завинаги бяха напуснали това място и се бяха преместили в други квартали и днес жителите на Гринуич бяха заможни хора, които купуваха неговите реликви на цената на златото, за да открият поне отчасти уханието на едно минало, което никога не бяха познали.

Звънчето на магазина звънна и на вратата се появи млад мъж.

— Добър ден — каза Джимбо и влезе вътре.

Няколко пъти беше идвал в магазина и го намираше за живописен. С приглушената си светлина, повяхналата си миризма и гравюрите от миналото, магазинът му напомняше декорите на стар филм и го караше да се чувства в някакъв паралелен свят, изолиран от глъчката на града.

— Добър ден — отговори Андрюс. — С какво мога да ви помогна?

Джимбо сложи книгата на Том Бойд на тезгяха, за да я покаже на книжаря.

— Това интересува ли ви?

Старият мъж сложи очилата си и разгледа романа с недоверчива физиономия: фалшива кожа, популярна литература, дефект при производството, да не говорим за всичките тези снимки, които замърсяваха цялото. Според него книгата ставаше само за боклука.

Точно това се канеше да отговори на своя събеседник, когато си спомни за едно антрефиле, което беше прочел в „Америкън Букселър“ за едно специално издание на този бестселър, което беше напълно унищожено поради дефект при производство. Възможно ли бе…

— Предлагам ви деветдесет долара — каза той, следвайки интуицията си.

— Шегувате се! — засегна се Джимбо. — Това е специален екземпляр. Мога да му взема три пъти повече в интернет.

— Ами добре, давайте. Аз мога да покача до петстотин долара. Взимате или се отказвате?

— Съгласен съм — реши Джимбо, след като за момент размисли.

Кенет Андрюс изчака младия мъж да напусне магазина и намери статията в списанието, в която се говореше за книгата.

Проблеми за „Дабълдей“: в резултат на дефект при печата, всичките 100 000 екземпляра от специалното издание на втория том на „Трилогията на ангелите“ от известния писател Том Бойд бяха унищожени.

Хм, интересно, отсъди старият книжар. С малко късмет, може би беше попаднал на уникален екземпляр…

Облечен в бяла престилка, Майло сервираше аранчини, питони и парчета пица в един сицилиански ресторант на улица „Дели Сципиони“. След заминаването на Керъл той беше решил да остане няколко дни в Рим и тази работа му позволяваше едновременно да си плаща миниатюрната стая в хотела и да се храни безплатно. Всеки ден си разменяше имейли с Том и доволен, че той беше започнал отново да пише, поднови контактите си с „Дабълдей“ и различни чуждестранни издатели. Обясни, че прекалено рано бяха погребали приятеля му и че скоро по книжарниците щеше да има един нов Том Бойд.