Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

Олег спря пред витрината на малката книжарница „Керуак & Со.“ Погледът му бе привлечен от афиша на филма „Непригодните“, подписан от Мерилин Монро.

Подарък за Мариеке? Защо не…

Излизаше с Мариеке Ван Еден, холандска манекенка на двадесет и четири, която от две години беше на кориците на всички модни списания.

— Добър ден — каза той, като влезе в магазина.

— Мога ли да ви помогна, господине? — посрещна го Кенет Андрюс.

— Автографът на Мерилин истински ли е?

— Разбира се, господине, продава се със сертификат за автентичност. Хубаво нещо…

— … което струва?

— Три хиляди и петстотин долара, господине.

— Добре — прие Олег, без да се пазари. — За подарък е. Може ли да ми го опаковате?

— Веднага.

Докато книжарят внимателно увиваше афиша, Олег извади платинената си карта и я постави на тезгяха, точно до една книга с корица от синя кожа.

Том Бойд — „Трилогията на ангелите“. Това е любимият автор на Мариеке…

Позволи си да разгърне романа и да го прелисти.

— Колко струва за тази книга?

— Съжалявам, тя не се продава.

Олег се усмихна. Когато ставаше дума за бизнес, той се интересуваше именно от нещата, за които се твърдеше, че не се продават.

Колко? — повтори той.

Кръглото му лице беше изгубило добродушното си изражение. Сега очите му блестяха с опасен пламък.

— Вече е продадена, господине — обясни спокойно Андрюс.

— Ако вече е продадена, какво прави още тук?

— Клиентът ще дойде да я вземе.

— Значи още не я е платил.

— Не, но съм дал думата си.

— И колко струва вашата дума?

— Думата ми не се продава — отговори твърдо книжарят.

Изведнъж Андрюс се почувства зле. В този тип имаше нещо заплашително и жестоко. След като плащането беше извършено, той върна на руснака кредитната карта и му подаде пакета и касовата бележка, успокоен, че всичко ще приключи след малко.

Но Олег не виждаше нещата по този начин. Вместо да си тръгне, той се настани на фотьойла от изкуствена кожа срещу тезгяха.

— Всичко се продава, не е ли така?

— Не мисля така, господине.

— Какво е казал вашият Шекспир — каза той, опитвайки се да си припомни един цитат. — „Парите правят хубав грозния, млад стария, справедлив несправедливия, благороден подлеца…“

— Това е доста цинично виждане за човека, ще се съгласите, нали?

— Какво не може да се купи? — предизвика го Олег.

— Знаете много добре: приятелството, любовта, достойнството…

Олег изобщо не прие аргумента:

— Човекът е слаб и подкупен.

— Ще се съгласите с мен, че съществуват морални и духовни ценности, които не се подчиняват на логиката на интереса.

— Всеки човек има цена.

Този път Андрюс му показа вратата:

— Желая ви прекрасен ден.

Но Олег дори не помръдна:

— Всеки човек има цена — повтори той. — Каква е вашата?

— Каква е тази измама? — ядоса се Майло, когато застанаха пред магазина.

Керъл не вярваше на очите си. Не само желязната решетка беше спусната, но една табелка, написана набързо, предупреждаваше евентуалните клиенти:

Чувстваше как сълзите се появяват в очите й. Отчаяно седна на бордюра на тротоара и се хвана с ръце за главата. Току-що беше получила шестте хиляди долара. Само четвърт час по-рано лично се беше обадила на Том, за да му съобщи добрата новина, а ето, че книгата й се изплъзваше под носа.

От яд Майло разтърсваше желязната решетка, но Керъл стана и се опита да го вразуми:

— Можеш да счупиш каквото поискаш, но това нищо няма да промени.

Извади шестте хиляди долара и му подаде по-голямата част.

— Отпуската ми свършва, но ти трябва да отидеш при Том в Париж, за да му помогнеш. Това е най-полезното, което можем да направим в този момент.

Унили, те отидоха заедно с такси до летище „Дж. Ф. Кенеди“ и всеки тръгна в своята посока: Керъл към Лос Анджелес, Майло към Париж.

На няколко десетки километра оттам, на друго нюйоркско летище, частният джет на Олег Мордхоров отлетя към Европа. Милиардерът искаше да изненада своята Мариеке. През тази първа седмица на октомври младата манекенка участваше в дефилетата за седмицата на модата. Всички модни къщи, които представяха последните си колекции, искаха да я привлекат при себе си. Младата холандка имаше класическа красота и блестеше с огън, присъщ единствено на нея. Сякаш от висините на своя Олимп боговете бяха оставили на Земята остатък от своята вечност.