Алис Сиболд - Очи от рая

Когато трябваше да й избирам подарък за последния й рожден ден, два месеца преди смъртта ми, аз бях убедена, че най-подходящи за нея ще бъдат изданията „Дом и градина“ и „Съвети за добрата домакиня“. Когато разбра, че е бременна с третото си дете, тя издигна високи стени около жрицата на тайните в себе си. Но макар и потиснати, вместо да закърнеят, нейните въжделения набираха сила. Когато срещна Лен, те започнаха да напират да излязат навън, да чупят, да рушат и унищожават. Повикът на плътта им проправи път и мама се впусна напред, стъпвайки върху отломките.

Не ми беше лесно да гледам всичко това. Първата им прегръдка беше бърза, неумела, страстна.

— Абигейл — каза Лен. Беше я прегърнал през кръста под шлифера и ги разделяше единствено тънката нощница. — Помисли какво правиш.

— Уморих се да мисля — отвърна тя.

Вентилаторът на климатика развяваше косата й. Лен я погледна и затвори очи. Великолепна, опасна, неукротима.

— Съпругът ти…

— Целуни ме — прошепна тя. — Моля те.

Гледах как мама моли за снизходителност. Буквално летеше през времето, само и само да избяга от мен. И аз не бях в състояние да й попреча.

Лен притисна устни към челото й и затвори очи. Тя взе ръката му и я постави на гърдите си. После зашепна в ухото му. Знаех какво я тласка към него. Гняв, скръб, отчаяние. Животът, който беше загубила, избухна като ярка волтова дъга. Нуждаеше се от Лен, за да се освободи от мъртвата си дъщеря.

Докато се целуваха, той я притисна към стената. Мама се беше вкопчила в него така, сякаш целувката му щеше да й отвори пътя към нов живот.

На път за вкъщи след училище понякога спирах в края на моравата и гледах как мама коси тревата с косачката, заобикаляйки боровете. Спомнях си как си подсвиркваше сутрин, докато правеше чая, и как татко, прибирайки се в специалния им ден, й носеше букет от невени. Тогава лицето й сияеше от радост. Любовта им един към друг беше дълбока и всеобхватна. Без децата тя би могла да задържи тази любов, но с нашата поява мама започна постепенно да се отчуждава. За разлика от нея татко се привързваше все по-силно към нас.

Седнала до болничното легло на татко, Линдзи беше задрямала, но продължаваше да държи ръката му. Мама, разчорлена и раздърпана, мина покрай Хал Хеклър. Малко по-късно я последва и Лен. Хал усети, че помежду им се е случило нещо. Взе каската си и тръгна след тях по коридора.

Майка ми излезе от женската тоалетна, където се беше отбила за малко, и се отправи към стаята на татко. В този момент Хал я спря:

— Там е дъщеря ви — извика той.

Тя се обърна.

— Хал Хеклър — представи се той. — Братът на Самюъл. Бях на панихидата.

— А, да. Извинете. Не ви познах.

— Не е задължително да познавате всички.

Последва неловко мълчание.

— Линдзи ми се обади и аз я докарах тук преди час.

— Аха.

— Бъкли е при една съседка — уведоми я той.

— Аха.

Тя го гледаше втренчено и постепенно се връщаше към действителността. Лицето му й служеше за ориентир.

— Добре ли сте?

— Не съм много на себе си, но е обяснимо, нали?

— Напълно — изрече той бавно. — Просто исках да ви кажа, че дъщеря ви е при вашия съпруг. Ако имате нужда от нещо, аз съм във фоайето.

— Благодаря.

Гледаше го как се отдалечава и спря за момент, заслушана в потрепването на мотоциклетните му ботуши по линолеума.

След няколко секунди дойде на себе си, но изобщо не й мина през ум, че именно това беше целта на Хал.

В стаята сега беше тъмно. Луминесцентната лампа над леглото светеше толкова слабо, че се виждаха само най-големите предмети. Сестра ми седеше на един стол до леглото с клюмнала на една страна глава и държеше ръката на татко. Той още не беше излязъл от упойката и лежеше по гръб. Майка ми нямаше как да знае, че и аз съм там с тях, че отново сме четиримата, но вече не сме същите, каквито бяхме, когато тя ни слагаше да си легнем и отиваше да прави любов със съпруга си. Сега пред нея бяха само отломките от това минало. Но тя забеляза, че сестра ми и татко са заедно, че са едно цяло. И беше доволна.

Когато пораснах, играех на криеница с любовта на мама, стремях се да спечеля вниманието и одобрението й. С татко не се налагаше да правя това.

Сега изобщо не беше нужно да играя на тази игра. Докато тя стоеше в тъмната стая и гледаше сестра ми и татко, аз осъзнах едно от предимствата, на които се радвахме на небето. Имах право на избор и аз избрах да запазя семейството си цяло и непокътнато в сърцето си.