Кормак Маккарти - Пътят

Кабината беше ниска, със сводест покрив и няколко люка отстрани. Мъжът се наведе, изтри солта от един от тях и надникна вътре, но не видя нищо. Натисна дръжката на ниската врата от тиково дърво, но тя беше заключена. Блъсна я с кокалестото си рамо. Огледа се за нещо, с което да я разбие. Трепереше неудържимо и зъбите му тракаха. Замисли се дали да не се опита да я отвори с ритник, но реши, че идеята не е добра. Хвана лакътя си и отново блъсна вратата с рамо. Стори му се, че поддаде. Съвсем леко. Продължи да нанася удари с рамо. Страничната част на касата изпращя, най-накрая вратата се отвори рязко и той слезе по стълбите към кабината.

Подът беше осеян с вонящи мокри хартии и боклуци. Над всичко тегнеше кисела миризма. Влажно и лепкаво. Беше предположил, че яхтата е оплячкосана, но всъщност разрухата се дължеше на морето. В средата на салона имаше махагонова маса с рамка по средата, която да задържа предметите при вълнение. Вратичките на шкафовете зееха отворени и цялата посуда беше придобила зеленикаво матов оттенък. Тръгна към предните каюти. Мина покрай камбуза 13 13 Кухня на борда на кораб. — Б.пр. . Брашно и кафе по пода. Смачкани консерви, покрити с ръжда. Клозет с тоалетна чиния и мивка от неръждаема стомана. Слаба морска светлина се процеждаше през люковете. Инструменти и предмети, разпилени навсякъде. Спасителни пояси, люшкащи се над просмукалата се вода.

Наполовина беше очаквал да види нещо ужасно, но вътре нямаше нищо такова. Дюшеците в кабините бяха паднали на пода, а завивките и дрехите бяха на купчина покрай стената. Всичко беше мокро. При носа имаше нещо като килер, чиято врата беше отворена, но беше прекалено тъмно, за да види какво има вътре. Наведе се и опипа с ръка. Дълбоки сандъци с дървени капаци на панти. Морски принадлежности и въжета, струпани на купчина на пода. Започна да изважда всичко и да го нарежда върху наклоненото легло. Натъкна се на един влажен пуловер и го нахлузи през главата си. Намери чифт жълти гумени обувки, шушляково яке с цип и вкоравени жълти мушамени панталони с тиранти. След като се облече и обу, се върна на палубата. Момчето седеше, където го беше оставил. То скочи уплашено, когато го видя, и мъжът разбра, че не го беше познало в новите му дрехи. Аз съм, извика, но момчето просто стоеше там, без да реагира. Той му махна и отново тръгна надолу.

Във втората каюта под леглото имаше чекмеджета, които бяха непокътнати. Отвори ги и намери вътре наръчници и документи на испански. Няколко калъпа сапун. Покрита с плесен черна кожена чанта, в която имаше книжа. Пъхна сапуна в джоба на якето си и се изправи. По леглото бяха пръснати книги на испански, издути и безформени. Един-единствен том стоеше все още на окачената на стената лавица.

Намери една импрегнирана моряшка торба и започна да обикаля с нея яхтата, подпирайки се тук и там заради наклона. Жълтите му мушамени панталони плющяха под напора на вятъра. Започна да пълни торбата с различни предмети и дрехи. Чифт дамски гуменки, които реши, че ще станат на момчето. Сгъваем нож с дървена дръжка. Слънчеви очила. Все пак имаше нещо извратено в това тършуване. Насочи се първо към местата, където имаше най-малка вероятност да намери нещо изгубено. Най-накрая влезе в камбуза. Завъртя ключа на готварската печка и сетне го върна обратно.

Махна резето и вдигна капака на машинното отделение. Наполовина наводнено и тънещо в непрогледен мрак. Не долови никаква миризма на бензин и машинно масло. Под седалките в щурманската рубка имаше вградени отделения, в които се съхраняваха възглавници, корабни платна и рибарски принадлежности. В едно чекмедже зад руля намери няколко купчини найлонови въжета, стоманени бутилки с газ и кутия с инструмента от фибростъкло. Седна на пода на рубката и разгледа инструментите. Бяха ръждясали, но можеха да свършат работа. Затвори кутията, изправи се и потърси момчето с поглед. То спеше, сгушено на пясъка, с глава върху купчината дрехи.

Отнесе кутията с инструменти и една от бутилките с газ в камбуза и тръгна на последна обиколка из каютите. Сетне започна да тършува из чекмеджетата в салона, отваряше папките и пластмасовите кутии за книжа, търсейки корабния дневник. Намери един неизползван порцеланов сервиз в дървена щайга, пълна с фин талаш. Повечето от съдовете бяха счупени. Сервиз за осем души, носещ името на яхтата. Подарък, помисли си той. Взе една чаена чаша, завъртя я в дланта си и я върна на мястото й. Последното нещо, на което се натъкна, беше правоъгълна дъбова кутия със сглобка тип „лястовича опашка“ и месингов лист, вграден в капака. Това може би беше кутия за пури, но формата й беше по-различна и когато я вдигна и почувства тежестта й, се досети какво е било предназначението й. Откопча ръждясалата кукичка и отвори капака. Вътре имаше месингов секстант 14 14 Уред за астрономически наблюдения, използван в корабоплаването. — Б.пр. , вероятно на сто години. Взе го от гнездото му и го задържа в ръката си. Порази го красотата на този предмет. Месингът беше потъмнял и тук-там по повърхността на уреда имаше зеленикави петна, но иначе беше съвършен. Избърса зеленикавия меден окис от месинговата плочка върху капака. „Хезанит“ 15 15 Компания, производител на секстанти. — Б.пр. , Лондон. Приближи го към окото си и завъртя колелцето. Тази вещ беше първото нещо, което го развълнува от много време насам. Задържа уреда в ръката си, сетне го сложи обратно в облечената в синьо сукно вътрешност на кутията, затвори капака, закопча кукичката, прибра кутията в шкафа и затвори вратата му.