Кормак Маккарти - Пътят

Когато се събуди, газовата лампа на тавана леко съскаше. Видя осветените стени на бункера с наредените до тях кутии и щайги. Не знаеше къде се намира. Лежеше, завит с якето си. Надигна се и погледна спящото момче на другото легло. Беше си свалил обувките, но не помнеше кога. Измъкна ги изпод леглото, обу се, изкачи се по стълбата, измъкна клещите от резето, вдигна капака и надникна навън. Ранна утрин. Погледна към къщата, сетне към пътя и тъкмо щеше да затвори капака, когато се спря. Смътната сива светлина беше на запад. Бяха спали през цялата нощ и през целия следващ ден. Дръпна капака, подсигури го отново, слезе по стълбата и седна на леглото. Обходи запасите с поглед. Беше решил, че краят е дошъл, но сега нещата се бяха променили и трябваше да ги обмисли. Всеки можеше да види капака на двора и веднага щеше да се досети накъде води той. Налагаше се да измисли нещо. Това не беше скривалище в гората. Ни най-малко. Най-накрая стана, тръгна към масата, където имаше малка газова печка с две дюзи, запали я, изнамери един тиган и един чайник и отвори една пластмасова кутия с кухненски прибори.

Онова, което събуди момчето, беше звукът от меленето на кафе в малка ръчна мелничка. Надигна се и се огледа. Татко? — каза то.

Здравей. Гладен ли си?

Трябва да отида до тоалетната. Пишка ми се.

Той посочи с шпатулата към ниската метална врата. Не знаеше как да използват тоалетната, но тъй или иначе, щяха да я използват. Нямаше да останат тук толкова дълго и освен това не трябваше да рискуват и да отварят капака прекалено често. Момчето мина покрай него, косата му беше сплетена от пот. Какво е това? — попита то.

Кафе. Шунка. Бисквити.

О! каза момчето.

Той придърпа една кутия за обувки между леглата, покри я с кърпа и нареди отгоре чиниите, чашите и пластмасовите прибори. Сложи също една купа с бисквити, завити с пешкир, чиния с масло и кутия с кондензирано мляко. Сол и червен пипер. Погледна момчето. То изглеждаше като упоено. Мъжът взе тигана от печката и сложи едно парче златиста шунка в чинията на момчето, добави бъркани яйца, печен боб и сипа кафе в чашите им. Момчето вдигна глава към него.

Хайде, каза той. Не оставяй храната да изстине.

Какво да ям първо.

Каквото искаш.

Това кафе ли е?

Да. Сложи си масло на бисквитите. Ето така.

Добре.

Всичко наред ли е?

Не знам.

Добре ли се чувстваш?

Да.

Какво има?

Мислиш ли, че трябва да благодарим на хората?

На хората?

Хората, които ни дадоха всичко това.

Е, предполагам, че можем да им благодарим.

Ще го направиш ли?

А защо не го направиш ти?

Не знам как.

Разбира се, че знаеш. Просто трябва да кажеш благодаря.

Момчето се взираше в чинията си. Изглеждаше объркано. Мъжът тъкмо се канеше да заговори, когато то каза: Благодаря ви за всичката тази храна. Знаем, че вие сте я пазили за себе си и ако бяхте тук, ние никога нямаше да ядем от нея, дори да умирахме от глад. Съжаляваме, че не сте могли да си я изядете и се надяваме, че сте се спасили в рая при Бог.

Детето вдигна глава. Така добре ли е? — попита то.

Да, мисля, че е добре.

Момчето не искаше да стои само в бункера. Затова следваше мъжа напред-назад през ливадата, докато той носеше пластмасови кани с вода в банята, която беше в задната част на къщата. Те взеха малката газова печка с тях и няколко тенджери, загряха вода, сипаха я във ваната и сетне добавиха студена вода от пластмасовите кани. Отне им много време, но той искаше водата да е добра и топла. Когато ваната беше почти пълна, момчето се съблече, пристъпи, треперещо, във ваната и седна. Мършаво, мръсно и голо. Беше обгърнало раменете си. Единствената светлина идваше от назъбената дюза на газовата печка. Как е? — попита мъжът.

Топло най-накрая.

Топло най-накрая?

Да.

Откъде ти дойде това на ума?

Не знам.

Добре. Топло най-накрая.

Той изми мръсната му сплъстена коса и го изкъпа със сапун и гъба. Източи мръсната вода от ваната, поля го с чиста вода от тенджерата и го уви първо с кърпа, а после и с одеало. Вчеса косата му и го погледна. От момчето се издигаше пара. Добре ли си? — попита той.

Студено ми е на краката.

Ще трябва да почакаш малко да се изкъпя и аз.

Побързай.

Мъжът се изкъпа, излезе от ваната и натика във водата вонящите им джинси с помпата за чистене на тоалетна. Готов ли си? — попита момчето.

Да.

Той завъртя колелцето на газовата печка, докато пламъкът изпращя и угасна, сетне включи фенерчето и го сложи на пода. Седнали на ръба на ваната, те обуха обувките си, мъжът подаде тенджерата и сапуна на момчето, а той самият взе печката, малката газова бутилка и пистолета. Наметнати с одеалата, те минаха през двора, упътени към бункера.