Кормак Маккарти - Пътят

Устроиха си пищна вечеря на свещи. Шунка, зелен фасул, картофено пюре с бульон и бисквити. Беше намерил четири кварта 10 10 Един кварт е равен на 1,14 л. — Б.пр. уиски все още в хартиената торба, в която беше закупено, и сега изпи малко от него, смесвайки го с вода. Почувства замайване и се отказа да го изпие цялото. За десерт ядоха праскови и сметана върху бисквити и пиха кафе. Хартиените чинии и пластмасовите прибори хвърли в една торба за боклук. Играха шах и после сложи момчето да спи.

През нощта го събуди приглушеното барабанене на дъжда върху дюшека, който беше придърпал над капака. Предположи, че вали доста силно, за да го чува. Стана, качи се по стълбата, вдигна капака и огледа двора, осветявайки го с електрическото фенерче. Сетне затвори капака. Малко вода беше протекла надолу по стълбите, но иначе бункерът изглеждаше доста непромокаем. Отиде да види момчето. Беше плувнало в пот, отметна едно от одеалата, повя на лицето му, намали печката и се върна в леглото си.

Когато се събуди отново, си помисли, че дъждът е спрял. Но не това го беше събудило. В съня си беше посетен от създания, каквито не беше виждал никога преди това. Те не говореха. Стояха приведени до леглото му и сетне се спотаиха, когато се събуди. Обърна се и погледна момчето. Може би тогава за първи път си даде сметка, че в очите на детето изглеждаше като чуждоземен. Същество от планета, която вече не съществуваше. Разказите за която будеха съмнения. Той не можеше да съгради за негово удоволствие изгубения свят, без да очертае и загубата, и детето като че ли разбираше това по-добре от него. Опита се да си спомни съня, но не можа. Беше останало само чувството. Помисли си, че онези създания може би бяха дошли да го предупредят. За какво? Че не може да разпали в сърцето на момчето онова, което в неговото сърце беше пепел. Дори и сега част от него съжаляваше, че са намерили това убежище. Част от него винаги искаше всичко това да свърши.

Провери дали клапанът на газовата бутилка е изключен, сложи малката печка на кутията за обувки, седна и се зае да я разглоби. Махна долния капак и откачи двете горелки с малък извит гаечен ключ. Свърза маркуча от газовата бутилка с едната от горелките и се загледа за миг в нея — отлята от светъл метал, малка и лека. Сложи я върху кутията за обувки, отнесе разглобения корпус на печката при останалите ненужни вещи и се качи по стълбата, за да види какво е времето. Дюшекът върху шперплата беше прогизнал от дъжда и капакът беше натежал. Повдигна го с раменете си и остана така, загледан навън. Ръмеше. Невъзможно беше да прецени кое време на деня е. Погледна към къщата, към дъждовния пейзаж, сетне затвори капака, спусна се по стълбите и се зае със закуската.

Прекараха деня в ядене и спане. Беше решил да тръгнат, но дъждът им даде достатъчно основание да останат. Пазарската количка беше в бараката. Малко вероятно беше някой да пътува по пътя днес. Прегледаха наново запасите и отделиха онова, което можеха да вземат, струпвайки го на премерено голяма купчина в единия ъгъл на бункера. Денят беше кратък, едва ли изобщо можеше да бъде наречен и ден. Когато се стъмни, дъждът спря. Тогава те отвориха капака и започнаха да пренасят кутиите и пакетите в бараката и да товарят количката. Слабо осветеният отвор в тъмния двор, подобен на зейнал гроб в Деня на Страшния съд, напомняше за някаква стара апокалиптична картина. Когато количката беше натъпкана догоре, мъжът хвърли отгоре й един насмолен брезент и го стегна с въжета за бънджи-скокове. Сетне останаха загледани в нея, осветявайки я с фенерчето. Хрумна му, че трябваше да вземе няколко резервни колелца от другите колички, но сега беше твърде късно. Щеше да е хубаво и ако беше запазил мотоциклетното огледало от старата количка. Вечеряха и спаха до сутринта. После се изкъпаха отново и измиха косите си в легени с топла вода. Закусиха и с първата светлина на деня потеглиха на път. Носеха на лицата си нови маски, направени от чаршафи. Момчето вървеше напред и разчистваше падналите на асфалта пръчки и клонки, а мъжът се беше привел над дръжките на количката, наблюдавайки пътя, който се губеше в далечината пред тях.

Количката беше прекалено тежка, за да я избутат в мократа гора и затова по обяд спряха по средата на пътя. Направиха си чай и изядоха последната консервирана шунка с бисквити, горчица и ябълково пюре. Седнали гръб в гръб, те гледаха към пътя.

Знаеш ли къде сме, татко? — попита момчето.

Приблизително.