Кормак Маккарти - Пътят

Седяха на по-малкото легло с шахматна дъска между тях, облечени в нови пуловери и чорапи и наметнати с нови одеала. Мъжът беше запалил една малка отоплителна печка на газ и пиеха Кока-Кола от пластмасови чаши. Малко по-късно той отиде в къщата, изстиска двата чифта джинси и когато се върна, ги окачи да изсъхнат.

Колко време можем да останем тук, татко?

Не дълго.

Колко време е това?

Не знам. Може би още един ден. Или два.

Защото е опасно ли?

Да.

Мислиш ли, че те ще ни намерят?

Не, няма да ни намерят.

Но може и да го направят.

Не, няма. Няма да ни намерят.

По-късно, докато момчето спеше, той отиде в къщата и изкара част от мебелите на моравата. Сетне дотътри един дюшек и го сложи върху капака. Спусна се няколко стъпала надолу и внимателно придърпа дюшека върху шперплата, така че да покрие вратата към бункера напълно. Не беше кой знае каква хитрост, но пак беше по-добре от нищо. Седна на леглото и под светлината на газовата лампа започна да дяла с ножа си фалшиви куршуми от един намерен навън клон, като пробно ги пъхаше в барабана на револвера. Оформяше върховете им с острието, сетне ги овалваше със сол и ги намазваше с пепел, докато добиеха цвета на олово. Когато разполагаше вече с пет, той ги пъхна един по един в отворите на барабана, затвори оръжието, обърна го към себе си и го погледна. Дори от толкова близо пистолетът изглеждаше зареден. Доволен от постигнатото, той го сложи до себе си и стана да пипне крачолите на джинсите, които съхнеха над газовата печка.

Беше запазил шепа празни гилзи за пистолета, но те бяха изгубени заедно с всичко останало. Трябваше да ги държи в джоба си. Сега нямаше нито една. Предполагаше, че би могъл да ги презареди, използвайки патроните 45-и калибър. Запалителните капсули вероятно щяха да паснат, ако успееше да ги извади, без да ги повреди. Щеше да остърже куршумите до необходимия размер с макетното ножче. Стана и направи последен оглед на запасите. Завъртя колелцето на газовата лампа, докато пламъкът изгасна, целуна момчето, пропълзя в леглото под чистите завивки, погледна още веднъж този малък рай, който потрепваше под оранжевата светлина на отоплителната печка, и заспа.

Градът беше напуснат преди години, но вървяха внимателно по затрупаните с боклуци улици, а момчето го държеше за ръката. Минаха покрай един метален контейнер за смет, където някой някога се беше опитвал да гори тела. Овъгленото месо и кости под влажната пепел щяха да бъдат анонимни, ако не бяха черепите. Миризмата вече беше изчезнала. В края на улицата имаше супермаркет и на една от пътеките между щандовете, сред разпилените празни кутии и сандъци, се виждаха три метални пазарски колички. Мъжът ги огледа, измъкна една от тях, приклекна и завъртя колелцата й. Сетне се изправи и я изпробва как върви по пътеката.

Можем да вземем две, каза момчето.

Не.

Аз мога да бутам едната.

Ти си разузнавач. И искам от теб да бъдеш нащрек.

Какво ще правим с всички онези неща?

Просто ще вземем, каквото можем.

Мислиш ли, че някой ще дойде тук?

Да. Рано или късно.

Но ти каза, че никой няма да дойде.

Не съм имал предвид никога.

Бих искал да живеем тук.

Знам.

Бихме могли да бъдем нащрек.

Ние по принцип сме нащрек.

Ами ако дойдат някои от добрите.

Е, не мисля, че има голяма вероятност да срещнем някои от добрите по пътя.

Ние сме по пътя.

Знам.

Ако си нащрек през цялото време, това означава ли, че те е страх през цялото време?

Е, предполагам, че трябва да си доста уплашен, за да бъдеш нащрек. А това означава да си бдителен. Предпазлив.

Но през останалото време не те е страх?

През останалото време?

Да.

Не знам. Може би човек винаги трябва да бъде нащрек. Ако бедата идва тогава, когато най-малко я очаква, в такъв случай може би винаги трябва да я очакваш.

Ти винаги ли я очакваш, татко?

Да. Но понякога може да забравя, че трябва да бъда нащрек.

Сложи момчето да стъпи върху кутията за обувки под газовата лампа и се зае да го подстриже с ножици и пластмасов гребен. Опита се да постигне нещо хубаво и това отне време. Когато свърши, свали кърпата от раменете на детето, събра златните коси от пода, избърса лицето и раменете му с влажен чист парцал и вдигна едно огледало, за да му даде възможност да се види.

Много ми харесва, татко.

Добре.

Наистина изглеждам мършав.

Ти наистина си мършав.

Мъжът подстрига и своята коса, но не се получи толкова добре. Докато се загряваше вода, подряза брадата си с ножиците, после се обръсна с пластмасова самобръсначка. Момчето го наблюдаваше. Щом приключи, се погледна в огледалото. Сякаш нямаше брадичка. Обърна се към момчето. Как изглеждам? Детето вдигна глава. Не знам, каза то. Навън ще бъде ли студено?