Кормак Маккарти - Пътят

Моля те, татко. Моля те.

Всичко е наред.

Не, не е.

То бе стиснало юмруци пред гърдите си и подскачаше от страх. Мъжът пусна лопатата на земята и го прегърна. Хайде, каза той. Да отидем да поседнем на верандата и да си починем малко.

И след това ще си тръгнем?

Нека просто да поседим малко.

Добре.

Седяха, наметнати с одеалата, и гледаха към двора. Останаха така дълго. Опита се да обясни на момчето, че там не е погребан никой, но то просто се разплака. По едно време дори му мина през ума, че детето може да е право.

Нека да поседим, каза той. Няма дори да говорим.

Добре.

Обиколиха отново стаите на къщата. Мъжът намери бирена бутилка и дрипаво парче от парцал, скъса една лента от него и я напъха в гърлото на бутилката с рамото на закачалка за дрехи. Това е нашата нова лампа, каза той.

А как ще я запалим?

Намерих малко бензин в бараката. И малко машинно масло. Ще ти ги покажа.

Добре.

Хайде, рече мъжът. Всичко ще бъде наред. Обещавам.

Но когато се наведе да види лицето на момчето под одеалото, го обзе страх, че се е случило нещо, което не може да бъде поправено.

Те прекосиха двора и отидоха при бараката. Мъжът сложи бутилката на пейката, извади отвертката, проби дупка в една от кутиите с масло и сетне още една по-малка, така че да може да тече. Извади фитила от бутилката и я напълни до средата. Старото масло се беше сгъстило заради студа и течеше едва-едва. Разви капачката на тенекията с бензин, откъсна малка хартиена ивица за разпалване от единия от пакетите със семена, наля бензин в бутилката, сложи палеца си на отвора й и я разклати. Сетне сипа част от сместа в глинен съд, взе парцаления фитил и го натика обратно в бутилката с отвертката. Извади парче кремък от джоба си, приготви клещите и удари кремъка в назъбения накрайник на клещите. Опита няколко пъти, сетне се спря и сипа още бензин в съда. Може да пламне изведнъж, каза той. Момчето кимна. Мъжът насочи искрите към глинения съд и пламъкът лумна с тихо свистене. Сетне взе бутилката, наклони я, запали фитила, духна огънчето в съда и подаде димящата бутилка на момчето. Ето, каза той. Вземи я.

Какво ще правим сега?

Дръж си ръката пред пламъка. Не го оставяй да изгасне.

Мъжът стана и извади пистолета от колана си. Този капак прилича на другия, каза той. Но не е като него. Знам, че те е страх. Но всичко ще бъде наред. Мисля, че там може да има разни полезни неща и трябва да надникнем. Няма къде другаде да отидем. Така стоят нещата. Искам да ми помогнеш. Ако не искаш да държиш лампата, ще трябва да вземеш пистолета.

Ще държа лампата.

Добре. Така правят добрите момчета. Те продължават да се опитват. И никога не се предават.

Добре.

Той поведе момчето към двора, а след тях лампата оставяше черна диря от дим. Тикна пистолета в колана си, взе лопатата и започна да кърти резето от шперплата. Подпъхна острието под края му и дръпна дръжката към себе си. Коленичи, завъртя катинара, докато накрая го откъсна от дървената плоскост, и го сложи в тревата. Повдигна малко капака с края на лопатата, подхвана го и изправяйки се, го отвори. Покрай дъските се търкулнаха буци пръст и изтрополяха надолу. Погледна момчето. Добре ли си? — каза той. Детето кимна безмълвно, държейки лампата пред себе си. Мъжът пусна капака да падне на тревата. Грубо тясно стълбище водеше надолу в мрака. Пресегна се и взе лампата от момчето. Тръгна да слиза надолу по стълбите, но после се обърна, наведе се и целуна момчето по челото.

Стените на бункера бяха излети от бетон. Бетонният под беше застлан с кухненски плочки. До всяка от стените имаше детско желязно легло с пружина и дюшек, навит по войнишки образец. Обърна се и погледна към момчето, което беше клекнало до отвора и мигаше заради дима от лампата. Извървя последните няколко стъпала, седна и вдигна лампата. О, боже мой, прошепна той. О, боже мой!

Какво има, татко’?

Слез долу. О, боже мой. Слез долу.

Щайга върху щайга с консервирани храни. Домати, праскови, боб, кайсии. Консервирана шунка. Осолено говеждо. Стотици литри вода в четирийсетлитрови пластмасови бидони. Салфетки, тоалетна хартия, картонени чинии. Найлонови торби, натъпкани с одеала. Мъжът обхвана челото си с ръце. О, боже мой, каза той. Погледна отново към момчето. Всичко е наред, успокои го той. Слез долу.

Татко?

Слез долу. Ела да видиш какво има тук.

Мъжът остави лампата на едно от стъпалата, качи се горе и хвана момчето за ръка. Хайде, каза той. Всичко е наред.

Какво намери?