Кормак Маккарти - Пътят

Момчето не отговори.

Трябва да говориш с мен.

Добре.

Искаше да знаеш как изглеждат лошите хора. Сега вече знаеш. Може да се случи отново. Моето задължение е да се грижа за теб. То ми е отредено от Бог. Ще убия всекиго, който те докосне. Разбираш ли какво ти казвам?

Да.

Момчето седеше, завито с одеалото. След малко вдигна глава. Ние все още ли сме от добрите? — попита то.

Да, все още сме от добрите.

И винаги ли ще бъдем от тях.

Да. Винаги ще бъдем от тях.

Добре.

На сутринта излязоха от клисурата и поеха отново по пътя. Мъжът беше направил на момчето свирка от стебло на тръстика и сега я извади от палтото си и му я подаде. Детето я пое, без да каже дума. След известно време то изостана няколко крачки назад и малко по-късно мъжът го чу да свири. Нестройна музика за века, който трябваше да дойде. Или може би последната музика на земята, издигнала се изпод пепелта на нейните руини. Мъжът се извърна и го погледна. Детето беше погълнато от заниманието си. Хрумна му, че прилича на тъжно самотно дете на феите, което оповестява пристигането на пътуващ театър в далечно графство или село, без да подозира, че всички актьори са били отнесени от вълци.

Седеше с кръстосани крака на билото на един хребет и оглеждаше долината долу с бинокъла си. Спокойното плавно очертание на река. Тъмните тухлени комини на фабрика. Покриви, покрити с плочи. Стара дървена водна помпа, укрепена с железни обръчи. Никакъв дим, никакви признаци на живот. Свали бинокъла и продължи да наблюдава околността без него.

Какво виждаш? — попита момчето.

Нищо.

Мъжът му подаде бинокъла. Момчето прехвърли ремъка през врата си, вдигна бинокъла до очите си и завъртя колелцето на фокуса. Всичко около тях беше толкова спокойно.

Виждам дим, каза то.

Къде?

Встрани от онези сгради.

Кои сгради?

Момчето му върна бинокъла и той отново намести фокуса. Далечна бледа струйка дим. Да, каза той. Виждам го.

Какво ще правим, татко?

Мисля да хвърлим един поглед. Просто трябва да бъдем внимателни. Ако това е комуна, те ще имат барикади. Но може би са просто бежанци.

Като нас.

Да. Като нас.

Ами ако са от лошите?

Ще трябва да поемем риска. Трябва да намерим нещо за ядене.

Те оставиха количката в гората, пресякоха една железопътна линия и се спуснаха по стръмния рид през почернелия мъртъв бръшлян. Мъжът носеше пистолета в ръката си. Стой близо до мен, каза той. Момчето се подчини. Те се движеха по улиците като сапьори. Пряка след пряка. Лека миризма на дървесен дим във въздуха. Влязоха в един магазин и останаха там известно време, наблюдавайки улицата, но нищо не помръдваше. Преровиха разпилените по пода боклуци. Чекмеджета, хартии и прогизнали от влага картонени кутии. Не намериха нищо. Всички магазини бяха плячкосани преди години и витрините на повечето от тях ги нямаше. Вътре беше твърде тъмно и не се виждаше почти нищо. Изкачиха се по нащърбените стоманени стълби на един ескалатор, момчето се държеше за ръката му. Няколко прашни палта висяха на закачалки. Потърсиха обувки, но не намериха. Разровиха една купчина с отпадъци, но не попаднаха на нищо полезно. Когато се върнаха долу, мъжът свали окачените на закачалки сака, изтупа ги от прахта и ги преметна през ръка. Да вървим, каза той.

Беше се надявал, че ще намерят нещо пропуснато от мародерите, но напразно. Ритаха с крака боклуците между рафтовете. Стари опаковки, списания и вечната пепел. Мъжът огледа лавиците, търсейки витамини. Отвори вратата на едно хладилно помещение. От тъмнината дойде киселата зловонна миризма на мъртъвците и побърза да затвори. Стояха на улицата. Погледна сивото небе. Леките струйки пара от дъха им. Момчето беше капнало от умора. Мъжът го хвана за ръката. Трябва да търсим още, каза той. Трябва да продължим да търсим.

Къщите в покрайнините на града не предложиха почти нищо повече. Влязоха по задните стълби в една кухня и започнаха да ровят из шкафовете, чиито врати бяха отворени до една. Метална кутия със сода на прах. Мъжът се спря, загледан в нея. Преровиха чекмеджетата на един бюфет в трапезарията. Сетне влязоха във всекидневната. Свитъци от паднали тапети се търкаляха по пода като древни документи. Остави момчето на стълбите, поверявайки му саката, а в това време той се качи на горния етаж.

Навсякъде миришеше на влага и гнило. В първата спалня имаше изсъхнал труп, завит до шията. Останки от изгнила коса по възглавницата. Мъжът хвана долния край на одеалото и го дръпна, след това го изтупа, сгъна го и го сложи под мишницата си. Претършува бюрата и писалищата. Лятна рокля на телена закачалка. Нищо. Тръгна надолу по стълбите. Стъмваше се. Хвана момчето за ръка и излязоха през предната врата на улицата.