Кормак Маккарти: Пътят

Мъжът преметна раниците през рамо и те започнаха да си пробиват път през шубраците от ронеща се орлова папрат. Момчето беше ужасено. Тичай, прошепна той. Тичай. Погледна назад. Камионът изникна буботейки пред погледа му. В каросерията му стояха изправени мъже, които оглеждаха района. Момчето падна и той му помогна да се изправи. Всичко е наред, каза той. Хайде.

Видя просека между дърветата, като че ли някой беше копал там канал. Тръгнаха през бурените и се озоваха на стар път. На места под пепелта се виждаше асфалтовата настилка. Мъжът дръпна момчето на земята и те запълзяха, криейки се зад банкета, задъхани. Чуваха тътена на дизеловия двигател, който работеше бог знае с какво. Когато подаде глава, видя само покрива на камиона, който се движеше по пътя. Мъжете стояха в откритото дъсчено ремарке, някои от тях държаха пушки. Камионът отмина и черният дим от дизела се изви между дърветата. Двигателят работеше някак провлачено. Давеше се и глъхнеше. След това тръгна да гасне.

Мъжът се наведе бързо и скри с ръка главата си. Боже, прошепна той. Чуха как машината избоботи за последно и спря. Сетне остана само тишината. Той държеше пистолета в ръката си. Дори не помнеше кога го е извадил от колана си. Хората в камиона разговаряха на висок глас. Чуха ги да отварят и да вдигат капака на двигателя. Мъжът седеше, обгърнал момчето с ръка. Шт, каза той. Шт. След малко камионът отново изтътна. Скърцаше и бумтеше като кораб. Нямаше друг начин да го запалят освен с бутане, но наклонът на хълма не им позволяваше да наберат необходимата скорост. Няколко минути по-късно двигателят сякаш се закашля, подскочи и отново замря. Мъжът надникна за миг и видя един от групата да се приближава към тях, разкопчавайки колана си. Беше на двайсетина крачки. И двамата замръзнаха на място.

Той вдигна пистолета и го насочи към непознатия, който се спря, вдигнал леко ръка встрани от тялото си. Смачканата мръсна бояджийска маска на лицето му се вгъваше навътре и отново се издуваше там, където беше устата му.

Просто продължавай да вървиш.

Непознатият погледна към пътя.

Не гледай натам. Гледай към мен. Ако извикаш, си мъртъв.

Непознатият направи още няколко крачки напред, държейки колана си в ръка. Дупките показваха напредъка на неговото измършавяване, а на мястото, където често бе точил острието на ножа си, кожата лъщеше. Стъпи на пътя, погледна оръжието и след това момчето. Дълбоко хлътнали очи, обрамчени с мръсотия. Като животно спотаено вътре в черепа, надничащо навън през очните дупки. Имаше брада, подрязана под права линия с ножици за стригане на овце, а на шията му се мъдреше татуировка на птица, направена от човек, който не е знаел много за птиците. Беше сух, жилест и рахитичен. Носеше мръсен работен гащеризон и спортна шапка, върху която беше избродирано логото на отдавна несъществуваща фирма.

Къде отиваш?

Бях тръгнал по нужда.

Къде отивате с камиона.

Не знам.

Какво значи „не знам“? Свали си маската.

Непознатият свали маската от главата си и остана да стои, държейки я в ръка.

Означава, че не знам, отвърна той.

Не знаеш къде отивате?

Да.

С какво гориво върви камиона?

Дизел.

С какво количество разполагате?

Имаме три барела по двеста литра в каросерията.

Имате ли муниции за тези оръжия?

Той погледна назад към пътя.

Казах ти да не гледаш натам.

Да, имаме муниции.

Откъде ги взехте.

Намерихме ги.

Лъжеш. Какво ядете.

Каквото намерим.

Каквото намерите.

Да. Непознатият погледна момчето. Ти няма да стреляш, каза той.

Ти така си мислиш.

Сигурно имаш само два куршума. Може би само един. И освен това те ще те чуят.

Те да. Но ти — не.

Какво искаш да кажеш?

Куршумът лети по-бързо от звука. Ще бъде в мозъка ти, преди да успееш да го чуеш. За да го чуеш, се нуждаеш от фронтален лоб и други неща, наречени коликулус и темпорален гирус, но ти вече няма да ги имаш. Защото ще са станали на супа.

Ти доктор ли си?

Нищо не съм.

Имаме ранен. Може би ще можеш да му помогнеш.

Приличам ли ти на идиот?

Не знам на какво ми приличаш.

Защо поглеждаш към него?

Мога да гледам, където си поискам.

Не, не можеш. Ако погледнеш отново към него, ще те застрелям.

Момчето седеше, сложило ръце върху главата си и гледаше между тях.

Обзалагам се, че момчето е гладно. Защо просто не дойдете при камиона. Ще ви дадем малко храна. Не е нужно да си толкова твърдоглав.

Нямате никаква храна. Да вървим.

Къде да вървим?