Кормак Маккарти - Пътят

Не знам.

Защото е тук. Не е останало нищо друго, за което да говорим.

Никога не бих те изоставил.

Не искам и да знам. Безсмислено е. Ако искаш, мисли за мен като за невярна уличница. Намерила съм си нов любовник. Той може да ми даде това, което ти не можеш.

Смъртта не е любовник.

О, напротив.

Моля те, не го прави.

Съжалявам.

Няма да се справя сам.

Тогава недей. Не мога да ти помогна. Казват, че жените живеят с мисълта за опасностите, които дебнат децата им, а мъжете — за опасностите, които грозят самите тях. Но аз не мисля за нищо. Казваш, че няма да се справиш. Тогава не прави нищо. Това е всичко. Аз приключих с моето курвенско сърце и то отдавна вече е мъртво. Искаш да се борим, но аз не виждам защо. Сърцето ми беше изтръгнато в нощта, в която той се роди, и затова не очаквай да чувствам болка. Не изпитвам нищо подобно. Може пък да се окаже, че теб те бива в това. Съмнявам се, но кой знае. Мога само да ти кажа, че няма да оцелееш, ако се бориш само за себе си. Знам това, защото аз самата никога не бих стигнала дотук, ако мислех само за себе си. Който си няма никого до себе си, трябва да си скърпи някакъв призрак. Вдъхни му живот и го приласкай с думи на обич. Предложи му всяка трошица надежда и го брани с тялото си. Що се отнася до мен, аз си мечтая само за вечното нищо и се стремя към него с цялото си сърце.

Той не отговори.

Мълчиш, защото нямаш никакви аргументи.

Ще се сбогуваш ли с него?

Не. Няма да го направя.

Почакай поне до сутринта. Моля те.

Трябва да вървя.

Тя вече беше станала.

В името на Бога, жено. Какво да му кажа?

Не мога да ти помогна.

Но къде ще отидеш. Навън е тъмно като в рог.

Не ми е нужно да виждам.

Мъжът се изправи. Умолявам те, каза той.

Не. Няма да продължа. Не мога.

Тя си отиде и студенината на този факт беше нейният последен дар. Щеше да го направи с люспа от обсидиан. По-твърда от стомана, с острие колкото атом. Той сам я беше научил на това. Беше права. Той нямаше никакви аргументи. Спомняше си стотиците нощи, през които бяха спорили за и против самоунищожението със сериозността на философи, приковани в лудница. На сутринта момчето не каза нищо и когато събраха багажа си и се приготвиха да тръгнат отново по пътя, то само погледна назад към лагера и подхвърли: Тя си отиде, нали? Да, отиде си, отвърна той.

Тя винаги беше замислена, почти не се изненадваше от необикновените неща, които се случваха. Това беше свят, който трябваше да срещне своя неизбежен край. Късно в полунощ те седяха до прозореца, вечеряха на свещи и гледаха как далечните градове горят. Няколко нощи по-късно тя роди в тяхното легло под светлината на лампа на батерии. Той си беше сложил ръкавици за миене на съдове. Невероятната поява на малкото теменце. Покрито с кръв и провиснала черна коса. Вонящият мекониум 5 5 Фекална маса, което новороденото отделя в първите часове и дни след раждането. — Б.пр. . Виковете й не значеха нищо за него. Студената нощ отвъд прозореца, пожарите на хоризонта. Той вдигна високо мършавото червено телце, влажно и голо, преряза пъпната пръв с кухненските ножици и пови сина си в кърпа.

Имаше ли приятели?

Да, имах.

Много ли бяха.

Да.

Помниш ли ги?

Да, помня ги.

Какво стана с тях?

Умряха.

Всичките ли?

Всичките.

Липсват ли ти?

Да. Липсват ми.

Ние къде отиваме.

Отиваме на юг.

Добре.

Целия ден вървяха по дългия черен път, а следобед спряха да се подкрепят с оскъдните си запаси. Момчето извади камиона от раницата си и с една пръчка нарисува пътища в пепелта. Камионът бавно потегли, докато детето наподобяваше звуци на двигател. Денят беше почти топъл и те спаха в листата, подложили раниците под главите си.

Нещо го събуди. Мъжът се обърна настрани и остана да лежи, заслушан. Надигна бавно глава, стиснал пистолета в ръката си. Погледна за миг към момчето и когато погледна отново към пътя, зърна първия от тях. Господи, прошепна той. Тътреха се през пепелта, поклащайки закачулените си глави. Неколцина от тях носеха противогази. Един беше облечен със защитен костюм. Мръсен и покрит с петна. Влачеха се със сопи в ръцете си и парчета тръби. Кашляха. Сетне чу по пътя зад тях нещо, което звучеше като дизелов двигател. Бързо, изсъска мъжът. Бързо. Мушна пистолета в колана си, грабна момчето за ръка и дръпна количката сред дърветата, като я наклони леко, за да не се вижда от пътя. Момчето се беше сковало от страх. Той го притисна до себе си. Всичко е наред, каза. Трябва да бягаме. Не поглеждай назад. Хайде!