Кормак Маккарти - Пътят

Стигнаха до място, откъдето се виждаше мостът. Напречно на пътя имаше камион с ремарке, заклещен в железния парапет. Отново валеше и те стояха там, надничайки изпод синкавия полумрак на мушамата, докато дъждът тихо барабанеше по нея.

Можем ли да го заобиколим? — попита момчето.

Не мисля. Но вероятно можем да минем под него. Може да се наложи да разтоварим количката.

Мостът минаваше над един бързей на реката и докато се приближаваха, чуваха грохота му. Когато вече бяха на моста, от пролома дойде вятър и те придърпаха краищата на мушамата към тях. През желязната плетеница на парапета виждаха реката. Малко по-надолу след бързеите се виждаше втори железопътен мост, полегнал върху варовикови колони. Високо над нивото на водата камъкът на колоните беше потъмнял от наводненията, а речният завой беше заприщен от огромна маса почернели клони, пънове и отскубнати храсти.

Камионът стоеше там от години, гумите бяха спукани и смачкани под джантите. Предницата му се беше врязала в парапета, а ремаркето се беше отскубнало от теглича и беше опряло в кабината. Усуканата му задница бе съборила перилата от другата страна на моста и стърчеше няколко стъпки навън. Мъжът бутна количката под ремаркето, но дръжката опря и не можа да мине. Налагаше се да я плъзнат настрани. Остави количката под дъжда, завита с мушамата, и двамата се пъхнаха приклекнали под ремаркето. Момчето остана отдолу на сухо, а той отиде до кабината, стъпи на стъпалото при резервоара, избърса водата от стъклото и надникна. Скочи обратно долу, протегна ръка, отвори вратата, качи се вътре и затвори зад себе си. Седна и се огледа. Зад седалките имаше стара кучешка колибка. Хартии по пода. Жабката беше отворена, но вътре нямаше нищо. Мина зад седалките. Там имаше мокър матрак и малък хладилник, чиято вратичка беше отворена. Сгъваема маса. Стари списания, разпилени по пода. Провери шкафчетата над главата си, но всички бяха празни. Под леглото имаше няколко чекмеджета и той ги дръпна едно след друго, но вътре имаше само боклуци. Върна се отпред в кабината, седна на мястото на шофьора и се загледа в реката през стъклото, по което бавно се стичаше вода. Лекото барабанене на дъжда по металния капак и мракът, който бавно поглъщаше всичко.

Тази нощ спаха в камиона. На сутринта дъждът беше спрял и те разтовариха количката, избутаха я под ремаркето и отново я натовариха от другата страна. Надолу по моста на около трийсет-четирийсет метра имаше останки от изгорели автомобилни гуми. Мъжът стоеше и гледаше ремаркето. Какво според теб има там? — каза той.

Не знам.

Ние не сме първите, които минават оттук. Затова най-вероятно няма нищо.

Няма как да видим.

Мъжът доближи ухо до корпуса на ремаркето и го удари с длан. Като че ли е празно, каза той. Ти вероятно можеш да влезеш отгоре. Ако обаче имаше нещо вътре, някой вече щеше да е изрязал отвор отстрани.

С какво щяха да го направят?

Щяха да намерят нещо.

Мъжът съблече якето си, сложи го най-отгоре върху количката, стъпи на бронята на кабината, оттам на капака, покатери се по предното стъкло и се качи на покрива. Изправи се, обърна се и погледна надолу към реката. Металът под краката му беше мокър. Сетне погледна момчето. То изглеждаше разтревожено. Мъжът се извърна, пресегна се, хвана се за предната част на ремаркето и бавно се издърпа на мускули. Но силите му не достигаха. Преметна единия си крак над ръба и остана така известно време, докато си почине. Сетне се прехвърли върху покрива, претърколи се и седна.

В предната част на ремаркето имаше люк и той тръгна приклекнал към него. Капакът го нямаше и вътре миришеше на мокър шперплат и онази кисела миризма, която вече познаваше. В страничния джоб на панталона си имаше списание. Извади го, откъсна няколко страници, смачка ги на топка, запали ги със запалката си и ги пусна в тъмната вътрешност на контейнера. Тихо свистене. Разсея дима с ръка и надникна вътре. Малкият огън, който гореше на дъното, изглеждаше някак далече. Заслони очите си от блясъка и погледът му стигна почти до дъното на ремаркето. Човешки тела. Проснати и разкривени. Смалени и съсухрени в изгнилите си дрехи. Огънят вътре се смали, сетне угасна, оставяйки за миг след себе си следа от жар, подобна на цвете, роза от разтопен метал. После отново всичко потъна в мрак.

Тази нощ лагеруваха в гората на хребета, който гледаше към хълмистата равнина на юг. Той напали огън до една скала и двамата изядоха последните смръчкули с една консерва спанак. През нощта в планината се изви буря, която постепенно се спусна към равнината, тътенът на гръмотевиците ехтеше като артилерийски обстрел, а забуленият блясък на светкавиците озаряваше отново и отново зловещия сив свят. Момчето се притискаше към него. Но всичко отмина. Кратко трополене на град и сетне тежкият студен дъжд.