Кормак Маккарти - Пътят

Облякоха се, треперейки от студ, сетне се изкачиха по пътеката до реката горе. Стигнаха до скалите, където водата като че ли изчезваше в празното пространство и мъжът хвана момчето, за да надникне над ръба на последната издатина. Сякаш засмукана от някаква сили, реката падаше надолу право в езерото. Цялата река. Момчето се вкопчи в ръката му.

Много е високо, каза то.

Да, много е високо.

Ще умреш ли, ако паднеш оттук?

Със сигурност ще се нараниш. Височината е голяма.

Наистина е страшно.

Те вървяха през гората. Светлината гаснеше. Следваха речното корито, заобикаляйки огромните мъртви дървета. Древна гора, сред чиито стволове някога бяха расли мандрагора, пипсисева 4 4 Chimaphila umbellata — целогодишно растение, чиито цветове приличат на чадърче. — Б.пр. . Женшен. Груби мъртви клони на рододендрони, усукани, чепати и черни. Мъжът се спря. Беше забелязал нещо сред изсъхналата трева и пепелта. Спря се и разчисти мястото. Бяха цяла малка колония — свити, изсъхнали и спаружени. Откъсна една от тях и я помириса. Отхапа парченце от края й и задъвка.

Какво е това, татко?

Смръчкули. Това са смръчкули.

Какво значи смръчкули?

Вид гъби.

Могат ли да се ядат?

Да. Опитай.

Хубави ли са?

Опитай.

Момчето помириса гъбата, отхапа от нея и започна да дъвче. Погледна баща си. Много са вкусни, каза то.

Набраха смръчкулите от земята, малки чуждоземни на вид неща, които мъжът събра в качулката на якето на момчето. После поеха обратно към мястото, където бяха оставили количката си, направиха си лагер до езерото с водопада, измиха смръчкулите от пръста и пепелта и ги сложиха да се накиснат в един съд с вода. Когато накладе огъня, вече се беше стъмнило. Наряза за вечеря шепа от гъбите върху един пън, пусна ги в тиган със свинската мас от една кутия с боб и ги сложи на жарта да се пържат. Момчето го наблюдаваше. Тук е хубаво, татко, каза то.

Изядоха гъбите заедно с боба, пиха чай, а за десерт имаха круши от консерва. Мъжът избута огъня до скалата, край която го беше напалил, и окачи брезента зад тях, така че да спира топлината. Те седяха в тяхното уютно убежище и той разказваше на момчето истории. Стари истории за смелост и справедливост, докато момчето накрая заспа в одеалата. Сетне мъжът хвърли още няколко дърва в огъня и легна на топло, заслушан в тътена на водопада, който беше някъде там в тъмната вехта гора.

На сутринта стана и тръгна надолу по реката. Момчето беше право, че мястото е добро и искаше да види дали наоколо има следи от други посетители. Не откри нищо. Стоеше и гледаше как реката се спуска стремглаво в езерото, където повърхността й се накъдряше и завихряше. Пусна едно бяло камъче във водата, но то изчезна внезапно, сякаш беше изядено. Някога бе стоял край такава река, наблюдавайки проблясването на пъстървите в дълбокия вир, които не се виждаха в тъмната като чай вода, освен когато се извръщаха настрани, за да се хранят. Докато стоеше унесен в този блян, слънцето бавно изплуваше в мрака като проблясъка на нож в пещера.

Не можем да останем тук, каза той. Всеки ден става все по-хладно. А и водопадът привлича. Днес ние сме тук, утре ще дойдат други. Не знаем кои ще бъдат и няма да ги чуем, като дойдат. Мястото е опасно.

Можем да останем още един ден.

Опасно е.

Е, можем да намерим някое друго място надолу по реката.

Не трябва да се бавим. Трябва да продължим на юг.

Реката не отива ли на юг?

Не. Не отива.

Може ли да я видя на картата?

Да. Сега ще ти я покажа.

Някога цял лист, сега прокъсаната пътна карта беше на парчета, номерирани в ъглите с цветен молив. Мъжът извади онези от тях, които отговаряха на местонахождението им и ги нареди едно до друго.

Минахме по моста ето тук. Отдалечили сме се от него на около осем мили. Това е реката. Отива на изток. Ние вървим ето по този път, по източния склон на планината. И трябва да продължим по тези пътища, черните линии на картата. Това са щатските шосета.

Защо им викат щатски шосета?

Защото принадлежаха на щатите. На онова, което преди се наричаше щати.

Но тях вече ги няма.

Така е.

Какво се е случило с тях?

Не знам точно. Това е добър въпрос.

Но пътищата още ги има.

Да. Поне за известно време ще ги има.

Колко време?

Не знам. Може би доста. Няма кой да ги махне и затова ще си бъдат там.

Но по тях няма да пътуват коли и камиони.

Не, няма.

Добре.

Готов ли си?

Момчето кимна. Сетне избърса носа си с ръкав и метна малката си раница на рамо. Мъжът събра парчетата на картата, стана и, следван от детето, тръгна към пътя между дърветата, които приличаха на огромни колове, побити в земята.