Аркадий Стругацки - Дори насън не виждаме покой

Румата отвърна небрежно на прекалено красноречивия поздрав, седна в креслото и сложи крак върху крак. Отец Кин остана прав, приведен в почтително-внимателна поза.

— Как върви работата? — попита Румата благосклонно. — Едни граматици колим, други учим, а?

Отец Кин отвори широко усмихната уста.

— Граматикът не е враг на краля — каза той. — Враг на краля е граматикът мечтател, граматикът, който се съмнява, невярващият граматик. А ние тук…

— Добре де, добре — каза Румата. — Вярвам. Какво пописваш? Четох трактата ти — полезна книга, но глупава. Как си могъл? Не е хубаво. Директор!…

— Старах се да блесна не с ум — с достойнство отвърна отец Кин. — Единствената ми цел беше да допринеса полза на държавата. Не са ни потребни умни хора. Потребни са ни верни. И ние…

— Добре, добре — каза Румата. — Вярвам. Та пишеш ли нещо ново или не?

— Готвя се да представя на министъра размишление за новата държава, за която вземам като образец Областта на Светия орден.

— Какво си намислил? — учуди се Румата. — Искаш да направиш всички ни монаси?…

Отец Кин стисна ръце и се наведе напред.

— Позволете да ви обясня, благородни дон — разпалено каза той, като облиза устните си. — Същността е в съвсем друго нещо. Същността е в основните принципи на новата държава. Принципите са прости и те са само три: сляпа вяра в непогрешимостта на законите, безпрекословно подчинение на същите, а също така усърдно наблюдение от всеки над всички.

— Хм — каза Румата. — И защо?

— Как „защо“?

— Все пак си глупав — каза Румата. — Добре де, вярвам. Но за какво бях дошел?… Да! Утре ще приемеш двама нови преподаватели. Казват се: отец Тара, много почтен старец, занимава се с… космография, и брат Нанин, също верен човек, силен е в историята. Те са мои хора и ги приеми учтиво. Ето ти гаранцията. — Той хвърли на масата една звънтяща кесия. — Твоят дял тук е пет жълтици… Ясно ли ти е?

— Да, благородни дон — каза отец Кин.

Румата се прозя и се озърна.

— Добре че си разбрал — каза той. — Баща ми, кой знае защо, много обичаше тези хора и ми завеща да подредя живота им. Но обясни ми, учени човече, откъде в един благороден дон може да има такава привързаност към един граматик?

— Възможно е да имат някакви особени заслуги? — предположи отец Кин.

— За какво намекваш? — подозрително попита Румата. — Защо пък не? Да… Някаква там хубавичка дъщеря или сестра… Ти, разбира се, тук нямаш вино?

Отец Кин виновно разпери ръце. Румата взе от масата едно от листчетата и известно време го държа пред очите си.

— „Сподпомагание“… — прочете той. — Умници! — Той изпусна листчето на пода и стана. — Внимавай твоята учена паплач тук да не ги обижда. Аз някога ще ги навестя и ако науча… — Той стисна юмрук под носа на отец Кин. — Хайде, хайде, не бой се, няма…

Отец Кин почтително се ухили. Румата му кимна и тръгна към вратата, драскайки пода с шпорите.

На улица „Премногоблагодарности“ той се отби в оръжейния магазин, купи си нови халки за ножницата, опита чифт кинжали (хвърли ги към стената, изпробва ги на дланта си — не му харесаха), после поседна на тезгяха и си поговори със съдържателя, отец Гаук. Отец Гаук имаше тъжни добри очи и мънички бледи ръце, покрити с неизмити мастилени петна. Румата поспори малко с него за стиховете на Цурен, чу интересен коментар към стиха „Като лист увехнал пада ми в душата…“, помоли го да му прочете нещо ново и като повъздиша заедно с автора над неизказано тъжните строфи, преди тръгване издекламира: „Да бъдеш или да не бъдеш“ в свой превод на ирукански.

— Свети Мика! — извика разпаленият отец Гаук. — Чии са тези стихове?

— Мои — каза Румата и излезе.

Той се отби в „Сива радост“, изпи чаша арканарски киселаж, плесна лекичко стопанката по бузата, с леко движение на меча преобърна масичката на щатния доносчик, който пулеше в него тъпите си очи, после отиде навътре в един ъгъл и намери там дрипаво брадато човече с мастилница на шията.

— Здравей, брат Нанин — каза той. — Колко молби написа днес?

Брат Нанин стеснително се усмихна. Показаха се дребните му развалени зъби.

— Сега се пишат малко молби, благородни дон — каза той. — Едни смятат, че е безполезно да се подават молби, а други пък разчитат, че в скоро време ще си вземат нужното и без молби.

Румата се наведе над ухото му и му разказа, че работата с Патриотичното училище е уредена.

— Ето ти две жълтици — каза той накрая. — Облечи се, стегни се. И бъди по-предпазлив… поне в първите дни. Отец Кин е опасен човек.