Аркадий Стругацки - Дори насън не виждаме покой

Гледахме се в очите и зад дебелите стъкла на очилата му нямаше нито напрежение, нито пресилена смелост, нито пламтяща саможертва — само едно рижо спокойствие и рижа увереност, че всичко трябва да бъде именно така и единствено така.

Нищо повече не каза, но ми се струваше, че говори. Няма за къде да се бърза, казва. До свършека на света има още милиард години, казва. За милиард години може много, много да се направи, ако не се предаваш и ако разбираш, ако разбираш и ако не се предаваш. Стори ми се също, че каза: «Той умееше на свещ върху листа да пише добре! Той имаше защо край Чорная речка да умре…» И после в мозъка ми избухна неговото доволно ръмжене, като ръмжене на уелсовски марсианец.

Наведох очи. Седях прегърбен, притиснал с две ръце до корема си своята бяла папка, и си повтарях наум, за десети, за двайсети път си повтарях наум: «… и оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околни пътеки…»“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7168

Издание:

Аркадий и Борис Стругацки. Дори насън не виждаме покой

Руска. Първо издание

Съставител: Христо Стефанов

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Борислав Ждребев

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Коректори: Донка Симеонова, Боряна Драгнева, Надя Костуркова

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990

Преведоха от руски: Милан Асадуров, Симеон Владимиров, Агоп Мелконян

Аркадий Стругацкий, Борис Стругацкий

Неназначенные встречи

© Издательство „Молодая гвардия“, Москва, 1980

Трудно быть богом

© Издательство „Молодая гвардия“ Москва, 1966

Время дождя

© ж. „Даугава“ №1-7/1987

За миллиард лет до конца света

© ж. „Знание — сила“ №9-2/1976, 1-6/1977

© Милан Асадуров, преводач, 1982, 1990

© Симеон Владимиров, преводач, 1979

© Агоп Мелконян, преводач, 1982

© Борислав Ждребев, художник, 1990

с/о Jusautor, Sofia

С-3

ЕКП 07/9536373631/5617-299-90

Издателски №2876

Формат 70X100/16

Печатни коли 30,50

Издателски коли 39,53

Условно издателски коли 37,49

Дадена за набор на 15.I.1990 г.

Излязла от печат на 30.V.1990 г.

Печатница „Димитър Найденов“ — В. Търново

Цена 4,89 лв.

Този толкова емблематичен епиграф на романа на братя Стругацки не е точен цитат, а перифраза от романа на Робърт Пен Уорън „Цялото кралско войнство“. Ето точния цитат от българския превод на романа на Уорън:

— Доброта. Да, най-проста и обикновена доброта. Но нея от никого не можеш наследи. Трябва сам да я създадеш, докторе. Ако ти е нужна. И трябва да я създадеш от злото. Да, от злото. И знаеш ли защо, докторе? — Той се надигна на разнебитеното кресло и се наведе напред с подпрени на коленете длани и отворени навън лакти, с изпъната шия и паднала над очите коса, изпод която заби поглед в лицето на Адъм. — Да, от злото — повтори той. — И знаеш ли защо? Защото няма от какво друго да я създадеш.

(Робърт Пен Уорън. „Цялото кралско войнство“. Прев. Тодор Вълчев.) — Бел. NomaD.

„И начинанията, издигнали се мощно, променят своя ход, загубвайки името и действието“ (Шекспир).

Парсек (паралакс-секунда) астрономическа мярка 3,26 светлинни години.

Мокрец — мъжки представител на вида мокрици (Oniscus murarius) — дребни ракообразни, дълги до 10–15 мм, които обитават влажни места на сушата. — Б.пр.

Лепрозариум (лат.) — изолирана колония за прокажени. — Б.пр.

Прозвището мокрец има двояк смисъл. Освен ракообразно, на руски мокрец означава и „мокър лишей“ — вид кожна болест по конете. — Б.пр.

Минога — примитивно гръбначно животно (Petromyzones) от класа кръглоусти, твърде близко до рибите. Речната минога се смята за деликатес. — Б.пр.

Като всички ракообразни и мокриците дишат с помощта на хриле, които винаги трябва да са влажни. Затова щом попаднат на сухо място, мокриците бързо загиват. — Б.пр.

Приближен придворен на краля в „Хамлет“ на Уилям Шекспир. — Б.пр.

Quantum satis (лат.) — „колкото трябва“. Обикновено това с фармацевтичната формула за достатъчно количество. — Б. пр.

Buttocks — бут, задна част на вол, кон. — Б.пр.

Явно подигравателно изопачено от абстинент (лат.) — въздържател. — Б.пр.

Последните думи от прочутия лозунг на Френската революция от 1789 г. „Свобода, равенство, братство“, превърнал се в девиз на Френската република — Б.пр.