Аркадий Стругацки - Прогресорите и странниците

— Добре, Птица — каза широкоплещестият. — Помълчи засега… Вие минахте ли комисията в Департамента на общественото здраве? — обърна се той към Максим.

— Да.

— Признаха ли ви за годен?

— Разбира се.

— Без ограничения?

— В картичката пишеше просто: „Годен“.

— Какво мислите за Бойния Легион?

— Сега мисля, че това е безмозъчно оръдие в нечии ръце. Най-вероятно — в ръцете на тия прословути Огненосни Творци. Но много неща още не са ми ясни.

— А какво мислите за Огненосните Творци?

— Мисля, че това е върхушката на военната диктатура. Средствата си те не подбират, но какви са им целите…

Максим поклати глава.

— Какво мислите за дегенератите?

— Мисля, че терминът е неудачен. Мисля, че сте заговорници. Вашите цели също си представям доста смътно. Но ми харесаха хората, които видях сам. Всички те ми се сториха честни и, как да ви кажа… действуващи съзнателно.

— Така — каза широкоплещестият. — Получавате ли болки?

— В главата ли? Не, не получавам.

— Защо го питаш за това? — каза Горски. — Ако получаваше, той нямаше сега да седи тук.

— Точно това искам да разбера — защо той седи тук? — каза широкоплещестият. — Защо дойдохте при нас? Искате да вземете участие в нашата борба?

Максим поклати глава. Всички се спогледаха.

— При нас така не става, миличък, — каза Горски. — При нас е така: или си наш, и тогава на ти оръжие и върви да воюваш. Или, значи, не си наш и тогава, прощавай, тогава ние ще те… сам разбираш… теб къде, в главата трябваше, нали?

Отново настъпи мълчание. Доктора тежко въздъхна и изчука лулата си в пейката.

— Рядък и тежък случай — обяви той. — Имам предложение. Нека той ни поразпитва… Нали имате въпроси, Мак?

— Да, аз дойдох да питам — отзова се Мак.

— Той има много въпроси — потвърди с усмивка Орди. — Мира не даваше на майка ми. Пък и на мен.

— Задавайте — каза широкоплещестият. — А вие, Докторе, ще отговаряте. А ние ще послушаме.

— Кои са Огненосните Творци и какво искат? — започна Максим.

Всички се размърдаха — явно не очакваха такъв въпрос.

— Огненосните Творци — каза Доктора — са анонимна група от най-опитни интриганти измежду военните, финансистите и политиците. Имат две цели — една главна и една основна. Главната е да удържат властта. Основната — да получат от тази власт максимум удовлетворение. Всички те са скубачи, безделници, садисти и властолюбци… Удовлетворен ли сте?

— Не — каза Максим. — Всичко това аз и сам го подозирах… Интересува ме тяхната икономическа програма. Идеологията. Базата, на която се опират.

Всички отново се спогледаха. Горски с отворена уста гледаше Максим.

— Икономическата им програма… — каза Доктора. — Вие искате от нас прекалено много. Ние сме практици, а не теоретици. За нас най-важното е, че те искат да ни унищожат. Иначе казано, ние се борим за живота си…

Той раздразнено започна да тъпче лулата.

— Аз не исках да обидя никого — каза Максим — Просто искам да се ориентирам…

Той с удоволствие щеше да изложи на Доктора теорията на историческите последователности, но не му достигнаха думи. И без това от време на време му се налагаше да минава на линкос.

— Добре. Но какво искате вие? Към какво се стремите, освен към запазване на живота си? И кои сте вие?

Лулата на Доктора шумолеше и трещеше, тежка смрад се разпространяваше от нея по мазето.

— Дайте — каза изведнъж Горски, — дайте аз да му кажа… Ти, приятелче симпатично, такова… Не знам как е у вас в планината, а тук у нас хората обичат да живеят. Как така — освен, викаш, запазването на живота? А на мен може би нищо друго не ми и трябва? Ти какво мислиш, че това е малко? Я какъв храбрец се извъди! Ти вземи поживей като мен в мазе, когато имаш дом, жена, семейство и всички са се отрекли от теб… Ти остави тия работи!

— Почакайте, Горски — каза широкоплещестият.

— Ами, нека той почака! Виж какъв се извъдил! Общество му дай, бази там всякакви…

— Почакай, чичо — каза Доктора. — Не се сърди. Нали виждаш, човекът нищо не разбира… Виждате ли — каза той на Максим, — нашето движение е много разнородно. Нямаме никаква единна политическа програма, а не можем и да имаме — ние убиваме, защото убиват нас. Това трябва да се разбере. Разберете го. Всички ние сме смъртници, малко шансове имаме да оцелеем. И цялата политика при нас всъщност е изместена от биологията. Да оцелеем — ето главното. Така че не ни е до база. И ако сте дошъл с някаква социална програма, нищо няма да постигнете.